От началото на 2016 г. по черноморските курорти се забелязва отстъпление на мездрени от традиционни за тях сезонни работни места. Природата не търпи празни територии и дадени кучешки територии, се заемат от други кучета, ако първите ги няма дългосрочно, за да пазят територията си.
Публична тайна, не е това, че на определени места по морето традиционно се заемаха в годините назад предимно от студенти от Мездра, или сезонни работници. Примери за такива специфични дейности и работи бяха например: скоростното стоене на няколко хотела на к.к. Златни Пясъци през 2006 и 2007г., Созопол със своите заведения и плажове със мощна доминация на жители от искърския град, Слънчев бряг в който по хотелите, на ол-инклузивните ресторанти, работеха младежи от железничарския град.
Окупацията на работници от Мездра в обектите, ресторантите, баровете, магазините в централната част на Златни Пясъци, Созопол, Слънчев Бряг, беше осезаема, до преди 5-10 години, за това сега е осезаема и липсата им. Работните места масово се заемат от украински младежи или украински ученици (които почти не говорят български език, но говорят другия официален език на черноморието, колкото и да не им е приятно понякога – руския език). Причините на пръв поглед са, че украинските граждани имат по-облекчен режим за работа в България, и че работят за по-малко пари. Заплатите наистина са малки, и много от бургазлийте и варненците (които не биха работили за малки заплати) са се чудили защо мездрените работят за толкова малко пари. Причината е в безплатния курорт, безплатната храна, и най-вече безплатния алкохол. Реалите причини са и тези, но има и други, които задълбочават проблема с отстъплението на мездрените от традиционните им морски територии. Причините са следните:
1. Някои мездрени изпадат в т.н. капан на безработицата в който им е по-добре да са безработни и да взимат някаква помощ. Или да работят по-така наречената европейска недомислица – наречена „Младежка гаранция” (младежи до 29 г., работят някаква субсидирана несвойствена работа в държавната сфера или в малкия бизнес, като част от заплатата им идва от Европейския съюз). С работа на подобни икономически неактивни места, субсидирани, самите младежи се отдалечават от реалната икономика и разчитат на милостинята на субсидирана работа.
2. Неефективните програми на бюрото по труда в Мездра. Много младежи напускат страната, обезсърчени, не-обхванати изобщо от мерки за задържане в Мездра и България. Например, вместо когато излезе някоя програма за подпомагане на работещи в чужд град работници, и ако пътуват – да им се плащат разходите, или посредничество или друго никой не разбира за това, и дори остават съмнения дали изобщо някой ги разбира и от клепещите бюро. Ако Бюрото по труда беше фирма гонеща цели и имаше амбициозен мениджър, вероятно лично мениджъра щеше да отиде при пътуващите му съграждани или безработни и да ги запознае лично, дори в извънработно време за дадени мерки и програми, да им попълни документите, и да работи, да им даде контакти на колеги от морето, например. Нека все пак да изчакаме 2050 г., когато може би „хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе и вместо да попита тя за наема ще се усмихне - спахте ли добре”.
3. Развитието на фабриките в Мездра и Ботевград, удобния ЖП транспорт до София от Мездра, има своето безспорно благоприятно въздействие на месната северозападна икономика. Но това е също причина за отдръпването на мездрените от морските им територии.
4. Не на последно място, може да се посочи причината, че известен мездренски бизнесмен, осигуряващ много работни места за мездрени в Созопол, всяко лято в миналото, днес е с ограничени права - както върху имотите му, така и върху свободата му и обектите му са запорирани.
Туристи по морето все още си спомнят с умиление за една липса днес. За тях макар и понякога шокиращо да е било, им е било приятно след това, да си спомнят, как им сервират в даден ресторант пияни сервитьори, барманът да наруши всички правила и да се напие по време на работа. Липсва им откровеността на обслужващите ги работници, дошли като тях на курорт, и съревновавайки се с тях по пиене на алкохол и купонясване.
Безспорно украинците са добри служители, изпълнителни са и отдадени на работата. Добре са приети и от месните и от туристите по морето, но нека знаят, че на тези работни места, които днес работят по черноморските курорти е имало преди тях мездрени, който са отдали себе си, за доброто на морския туризъм, макар и по свой нестандартен начин. Техните работни места, са само временни, защото те завинаги ще останат в историята като мездренска територия, заради миналото, което помни – кой е изписал със златни букви историята на тези култови курорти.
