В този чудесен есенен октомврийски ден: изгледи и видео от града, буквално "дете на железницата" - Мездра в нашия Северозапад.
Това е то нагледно, прогресивното значение на "железния кон" - такива градове и села, "железопътни рожби" в България, са много. Само по Централната железопътна магистрала са цяла плеяда: Червен бряг, Левски, Горна Оряховица, Синдел...
Мездра, кръстовището и входната врата (зависи от гледната точка) към Северозападна България и "Новата Европа", към цяла Северна България, към столицата София... Мездра, на края на живописния Искърски пролом, през който в края на по-миналия век, нашите предци извършват трудов и инженерен, железопътен подвиг, успявайки да прокарат железопътна линия през планината, която по-късно се и реконструира, модернизира, удвоява и електрифицира. Амбициозно и предприемчиво начинание, пред което се диви и прекланя литературния герой Дядо Йоцо на Партиарха на нашата литература Иван Вазов!
Дано не е верен "вражеския слух", че името на града произлиза от турската дума „мездрея“, която в превод означава „запустяло населено място“!
Много добро впечателния правят няколкото нови или обновени работещи индустриални предприятия.
И да не се бъркате, до съседна Враца е пещерата "Леденика", но в Мездра е пивоварната, по традиция произвеждаща известната ледено студена бира "Леденика"!:)))
Гордо се вее Българския стяг над възстановената древна крепост "Калето", извисяваща се над стръмния бряг на Искъра, досами железопътната гара, гърловина София/Видин.
Последната, в момента, вероятно не изживява най-добрите си години... Запомнил съм я в бляскави те й "Златни" години, когато от тук минаваха стотици влакове на денонощие, когато не заглъхваше песента на колелетата и хорът на локомотивите сирени и свирките на маневристите, когато коловозите и пероните бяха претъпкани и претоварени, та се налагаше интензивно да се ползва и ж. п. гара Мездра-юг, когато движението по дефилето беше не на тактов график, а направо "трамвайно движение" и когато Мездра беше лимитиращия фактор за пропускателната способност не само на Централната железопътна магистрала, а и на цялата ни железопътна мрежа. Интензивно работиха локомотивното депо и местното поделение служеха воините от Войските на Министерството на транспорта.
И спомням си, разбира се, онези мили лелки, пременени със сините престилки с култовата емблема на "РСВ", с плетените подносчета-кошници с каишка през рамото, пълни с питки с кебапчета и други лакомства, неустоимо предлагайки с цял глас "Топли закуски!", току на перона, през прозорците на гладните пътници от разминаващите и застигащите се (в гарата) по 3-4 влака от различни категории, посоки и направления! Е, тогава нямаше и "корона вирус"... А и перонните чешми утоляваха жаждата на пътниците, пристигащи и заминаващи и на посрещачите и изпращачите...
Между другото, някъде от тук на запад, информаторките по ж. п. гарите, имаха друг говор, изказ и винаги, като юноша, съм се чудил, кое е по правилно и по-издържано:
"пътнически" или "пътнишки" влак;
"бърз" или "бръз" влак и т. н.
Дано отново живне и Мездра, и емблематичната възлова гара, и железниците, пък и... Родината!
(пиша го не идеологически, а демографски и в икономически план!)
А дотогава, а и по принцип, както пише в западната гърловина на гарата: "Здрав железен път - сигурен железопътен транспорт!"
Тук, все пак преминава 4-ти паневропейски транспортен коридор!!! Ето, прави се и скоростния път (подвеждащо и неточно наричан "магистрала" ) за Видин..
Приложения:
Снимки от ареала на ж. п. гарата;
Видео със заминаващ от гарата бърз влак към столицата София, возен от нашите най-мощни, а и най-бързи (държавни) електрически магистрални локомотиви, БДЖ серия 46.000, модернизирана;
Снимки от запомнящия се паметник, който признателни Мездренци са вдигнали за засвидетелстване на благодарността, преклонението и уважението си пред саможертвата и за увековечаване на паметта към загиналите воини за освобождението, свободата, независимостта и обединението (като че ли ги позабравихме тези понятия) на Майка България. Все пак, навремето повече от половината от населението са били преселници от Кичево, тогава поробена, а сега политкоректно написано "Северна Македония":)) Свети Георги Победоносец, пробождащ с копието си змея, е на мястото си, там горе и увенча и осветява монумента. Очаквано, но не само поради военната му тематика, но и поради факта, че Светеца е патрон на основната градска църква, и да досетихте се - на Гергьовден, е празника на града.
Източник: фейсбук групата - ЖП гари и инфраструктура
