На 31 октомври 1922 г. е роден Анатолий Димитриевич Папанов, съветски актьор, Народен артист на СССР. Лауреат на Държавната премия на СССР (1987 – посмъртно).
През 1967 г., Анатолий Папанов за първи път озвучава Вълкът в известния анимационния филм на "Вячеслав Михайлович Котеночкин "Ну, погоди!" и оттогава се превръща в идол на милиони съветски деца. Тази му слава е била толкова огромна, че скоро хората, като го видели по улицата са го наричали Вълк. Като си спомня Н. Каратаев:
– Всъщност той малко се обиждал в началото от това.
Един ден имало такъв случай: той ходил по улиците, а жена го видяла и казва на детето си: "О, виж, Вълк, идва Вълкът идва!"
Тази огромна популярност в последствие е използвана от директорът на театъра в който работи. И актьорът пристига на обиколка в България, заедно със своят театър за да изнесат театрални постановки.
За този същия гастрол, партньорът на Анатолий Папанов – А. Грузенко разказва:
– Ние пристигнахме в България. Първият гастролен град е Враца. Когато отидохме до централния площад, видяхме тълпата на посрещащите ни хора. Хляб-сол, оркестър. Митинг. Българо-съветска дружба – наздраве! Много, много деца. Но актьорите от нашия театър тук, естествено, и публиката, не знаят, какво ще се случи.
Но анимационният филм "Ну, погоди!" за всички деца, е познат и обичан. И ето директорът на театъра изнася реч: "Ние сме много доволни да дойдем във вашият град, и тук искам да кажа, имаме прекрасен актьор, изпълнител на ролята на Вълка в анимационния филм "Ну, погоди!". Нека всички да призовем актьорът Анатолий Дмитриевич Папанов да изрече този велик монолог!"
Папанов се изчервява целият. Сега, казва: аз ще ви кажа монологът. Напрегнат, изревава: «НУ, ЗА-Е-Ц! ПОГОДОДИ-И!»
Народното ликуване е невъобразимо! Шапки хвърчат във въздуха! Пионерите изпадат в екстаз! Народният артист, обаче е много ядосан за тази ситуация. Защото не бил оценен за неговите театрални възможности, а заради фразата. И навсякъде врачаните му в следващите дни, му казвали да извика това «Ну, погоди!»
Повикали делегацията да разгледа пещерата Леденика, събрала се тълпа от хора, и там принудили актьора да крещи за да се чуе ехо: «Ну, погоди!» и други известни фрази.
В пет часа сутринта, делегацията спяща в хотела, била събудена, от мощни викове. Тогава актьорът казал шеговито: Дано да има нещо на което да са ме записали.
Последният ден във Враца. Отново пионери, оркестър, на митинг. И директор отново: "Ами ето, нека кажем сбогом на Анатолий Папанов, като го призовем, той да ви прочете монолог на Вълкът". Той казва: да, разбира се, сега. И отново всеобщ възторг, една безкрайна овация.
Седна след това в автобусът, а Пионерите, скупчени от всички страни, обградили автобуса. И Анатолий Дмитриевич се прекръсти и тихо почти останал без глас промълви познатата поговорка «Ну, заяц, погоди... ну, заяц, погоди... ну, погоди... заяц... погоди... ну...»
Източник: Интернет журнал „РУССКАЯ КУЛЬТУРА”: https://ok.ru/group53118717001969/topic/6633159478...
