Един от най-известните руски блогъри - Александр Лапшин, пътува до Мездра и Враца с влак – ето какво сподели с над 60 хиляди читатели.
„Пътуване в българските влакове в стил графити:
Пътуването с влак в България - това е уникален опит, както за обикновен турист, така и за фен на железниците. В тази планинска балканската страна е запазена широка мрежа от пътническите линии, което позволява да стигнете с влак почти всяка точка, дори и най-отдалеченият населен пункт високо в планината.
Влаковете и вагоните обикновено на стари, не са много чисти и средната възраст на подвижния състав е ясно над нас с вас. Но това е също част от шоуто! Прибавете към това фантастично преживяване и балкански планини, клисури, водопади и заснежените върхове по време на пътуване и ще получите истинската жар на картата на южна Европа. За съжаление, дълго време всичко това продължава да е на загуба — българските железници (както и съседните гръцките), са изключително неефективни и губят пари.
Цената на билета е като една стотинка за туристите, тъй като БДЖ са изцяло субсидирани от държавата. Извън всякакво съмнение е, че в най-близко бъдеще броят на линиите ще се свие и ще остави само основните линии между големите градове на страната да съществуват. Побързайте, докато цялата тази екзотика още съществува.
Обърнете внимание колко широка мрежа от железопътни линии в тази малка страна (авторът не знае, че голяма част от тях са закрити). Почти цялата държава е на двете бил-а на Стара Планина.
Днес ние излитаме от България към Русия, но много късно вечерта. И затова решихме да се повозим на някое интересно място, в близост до София, за да можем да се върнем на въздухоплавателното средство. Защо да не погледнем малък град, като Враца до 80 км северно от София, който е интересен със своята ледена пещера, водопада и планината буквално стена от балкан над него? Това е също един куп от живописни маршрути за разходки и туризъм. Там и ще отидем.
По принцип, билети могат да се вземат предварително чрез сайта на българската железопътна БДЖ, но особен смисъл няма. Влакове рядко са пълни и проблеми с покупката в касата няма.
Централна гара София е огромна и отдавна не отговаря на сравнително скромния пътнико-поток.
Около нас обикновено няма хора, тъй като много хора предпочитат да си купят билет от кондуктора. Повечето от българите които да ползват влаковете за София, са предимно хора, които живеят някъде в предградията и пътуват в София за да работят.
В последните години гарите са станали уютни, те са се превърнали в чисти и удобни места. Когато за първи път бях тук се оказа г. през 2000, всичко беше лошо: в мръсотия, негодници, търговски сергии на всеки ъгъл, джебчии. Мизерия, с една дума. Тук не исках да се връщам. Сега всичко е различно.
Подземните подлези към пътищата, където много десетилетия са живели цели табори с цигани, сега направо е Европа —
А ето и влаковете – които в по-голямата си част са предимно стари, нарисувани с графити. Качваме се и поглеждаме отвътре по-отблизо —
Вагоните са стари и са пуснати в експлоатация още през седемдесетте години —
Преходите и коридорите са мръсни и честно казано отвратителни и миришат лошо.
Вътре е достатъчно удобно, вентилацията работи добре. Въпреки това, през октомври все още е достатъчно топло и по време на път, ако беше с кола все още могат се отварят прозорците.
Нашият билет, за трима пътници е на стойност 16,50 лв. (8 евро) общо —
Правилата за пътуване по железницата са висящи във всеки вагон. Можете да по-тренирате вашият български език —
Както е правилно да се досетите, тоалетните са слабото място в българските влакове. Те са уморени от живота, както и старите автомобили. Приемете това като даденост и естетика и — опитайте се да се освободите от нужда, преди да предприемете пътуването си. Но ако "ви напъне", то може да опитате —
Нито един от вагоните (е, аз погледнах в три от седемте) не работиха мивките, нито крановете за измиване на ръцете. Хартия също никъде нямаше.
Вратата разделяща първия вагон от теглещият нас локомотив е завързана само със сезалено въже.
На всяка спирка кондукторът отваря вратата, надниква, и ако не вижда бързащи пътници, той маха с ръка и дава сигнал на влака да потегли.
На изход от София е пълно с пустеещи заводи, но след час започват красиви гледки и атрактивни градчета и села (Своге).
В планините около село Зверино е доста по-прохладно и започва да вали дъжд.
Почти всички спирки са стари и много от тях са абсолютно празни. Спираме излиза един човек и веднага тръгваме по-нататък —
А някои станции както село Люти Брод са въобще опустели. България преживява сериозна демографска криза в наши дни. Населението й, през 1989 г., е било точно 10 милиона души, а днес е паднало до 7 милиона от ниската раждаемост и от масовата миграция към Западна Европа. В столицата на страната София, както и във Варна и Пловдив намаляване на населението се усеща в по-малка степен. Тъй като жителите на селските райони напускат селото и отиват в града. Но ето провинциални градчета и селата са на изчезване, както и техните железопътни гари. Това е тъжна гледка —
Мездра е сравнително голям железопътен град в северозападната част на страната. Ами, може би и най-големият? При комунизмът тук имало около двадесет хиляди души, днес няма и десет хиляди. Тук имаме 20-минутен престой, прекачват локомотива. Крайно време е да се разходим и да видим гара —
Най-разпространеният в България локомотив, това е старата-добра "Шкода" —
Шарените графици за разписанието на влаковете, все още се поставят ръчно в жп гарата в Мездра —
Около жп гарата в Мездра царува бедност и мизерия.
Докато чакаме, до нас преминава влак от Варна за София.
Враца се намира на петнадесет километра западно от Мездра. Минават двадесет минути и ето сме на място. А нашият влак се отклонява на север в посока на град Видин към брега на река Дунав —
Вътре гарата на Враца има мистичен мрак и миризма от липсата на ремонт, има прах, нечисти места, освежаващ бриз от обществените тоалетни и... сандвичи в едно. Романтика!
Тук разписанието е електронно, за разлика от Мездра.
За този град и забележителностите му, ще ви разкажа допълнително.
Източник: ridus.ru
