Летните горещини карат все повече хора от Мездра да търсят прохладата на реки и вирове. Градския басейн на Мездра е претъпкан, а и със скъп вход. Именно затова мнозина предпочитат безплатно да се къпят в неохраняеми водоеми като реки, язовири, въпреки че влизането в тях е забранено и крие сериозни опасности. Дори са склонни да пътуват по 80 км до едно такова място. Това място е райското кътче на Северозапада - вировете на река Ботуня, община Вършец (под ВЕЦ "Ботуня").
Ботуня е река в Северозападна България. Тя извира около гр. Вършец, в землището на село Заножене от планината Козница с най висок връх Тодорини кукли (1785 м). Реката е много чиста и има хубави места за риболов - речен кефал (клен), морунаш, скобар, сом, щука, каракуда, бяла и черна мряна, уклей и бабушка.
Хората не се страхуват да влизат в неохраняемия водоем, защото - макар и дълбок - основната му част, в която се къпят плажувщите, е 5 кв. м. и инциденти там са малко вероятни.
А да се опише подобно място с думи е невъзможно. Няма как да се опише извиращата от скалите вода, възможността за скокове от скалите и гмуркане на 5-6 метра в опит да докоснат дъното. По-находчивите мездрене си носят скари и промишлени количества бири, които бири се охлаждат в т. нар. "хладилник" - извор, в който водата извира кристално чиста с много ниска температура.
Врачани от кв. Нефела, които са открили това райско място още преди 20-на години, споделят под мустак и с леко разочарование (заради пренаселеността в почивните дни), че мездрене са превзели и превземат всичко що е добро, та дори и на Антарктида да се намира. За някои врачани това е като техен втори дом - и след края на почивните дни те отиват и грижливо почистват мястото, палейки стотиците бирени шишета, останали от промишлените количества бира, изпита от мездрене.
