Много от безработните, които имат право на голямо обезщетение, избягват да се регистрират на трудовите борси в големите градове, а използват за тази цел – някой по-малък малък град (което от скоро е възможно). За тази цел в деня, в който трябва веднъж в месеца да се подпишат, с което да удостоверят, че са безработни – те отиват до по-малкия град, там полагат подписа си пред чиновника, на който задачата му, най-често е по бързо да обслужи клиентът и готово – довиждане по живо, по здраво. Тази миграция въобще не е случайна.
Много от безработните получаващи голямо обезщетение в град като София, например и отивайки за поредния подпис в бюрото по труда в столицата, минават през едва ли не стол на ада. Докато седят на стола, отсрещния служител им признава, че има за задача, да няма безработица в София. По такъв настойчив начин се обяснява на безработния, че не е прав в действията си да стои като безработен и да получава просто обезщетения. Все едно чиновниците имат цели за изпълнение, бонуси или друго, и все едно са преминали успешно курсове по психология. На безработните им се обяснява, че имат 2 избора или да приемат дадена предложена им работа, или да запишат курс за квалификация към центровете за обучение. Ако откажат предложената работа, ще имат право само на още един отказ – след което прекратяване на обезщетението. И тези прекратявания на обезщетения са масови. Това е като един вид принуда, побутване на безработните в София, да не разчитат на помощи, а да бъдат реално заети. Всеки един безработен минава през столът на Ада, особено тези, които разчитат на дългосрочно обезщетение. Ако даден безработен е обезверен – бива насочван задължително към друга стая за запознаване с курсове или други мерки, или събеседване с консултант. Дори в столицата стигат все по-далеч, особено ако при тях отиде безработен младеж – искат му телефони и адреси на негови приятели безработни, които в удобно за тях време, ще бъдат посетени от консултанти за наемане по Евро програми. По този начин столичната унищожава безработицата си.
Малките градове имат друга стратегия за унищожаване на безработицата си. Просто ако даден безработен се подписва всеки месец – то той просто си взима обезщетението. Няма я принудата да бъде насърчен да работи, както в столицата. Това е причината, някои безработни (имащи право на солидно и дългосрочно обезщетение) да се подписват в градове от София-Окръг, а не в София-град. Гражданинът на малкият град, който реално изпитва трудност с намирането на работа, за съжаление може да се запознае с дадени курсове за квалификация и мерки на бюрото по труда само ако прояви голяма проактивност и лична заинтересованост, защото след полагането на подписа му най-често не бива съпровождан на събеседване и запознаване с различните курсове например, които се предлагат за безработни. След като изтече правото на обезщетение на безработния в малкия град – той най-често емигрира, или вътрешно в страната, или извън страната и престава да е безработен.
Много от пътуващите от един град за друг – работещи, не знаят ще има мерки за тяхното подпомагане за пътни разходи, защото за да научат това, трябва да посетят дадена институция, вместо институцията да отиде при тях и да ги запознае дори, и в извънработно време например, ако се налага. С това намалява и безработицата на малкия град на принципа – няма човек – няма проблем.
