Място за тръгване, за завръщане, за срещи и за тъгуване – това е гарата за много поколения българи.
ТИ ЗНАЕШ ЛИ КАКВО СТАВА НА ГАРАТА?
С този интригуващ въпрос често се обръщаше към отрудената си и посърнала от домашни грижи майка мой познат, жител на провинциално градче, редовен посетител на гаровия ресторант, който беше и място, където преди 30-40 години всяка вечер заседаваше местният „парламент“.
За съжаление, ресторантът отдавна вече го няма, отиде си от живота и моят познат, но там, до релсите, винаги се случва нещо. Още от края на 80-те години на ХIХ в., гарата става един особен топос в живота на българите, една територия, на която железницата и градовете, и селата, през които тя минава, си дават среща. В онези далечни години гарата е като вълшебна врата, през която се влиза в един непознат и малко странен за винаги резервирания българин свят, в едно „царство“ с много разноцветни светлини, с непонятна и смайваща плетеница от релси и стрелки, стрелочни кабини, извисяващи се семафорни мачти и трескаво маневриращи локомотиви.
Много десетилетия гарата е като палитра, в която сивото и монотонно българско битие се потапя и придобива особена обагреност. Тя вълнува със специфичните си шумове и аромати, примесени с доминиращата миризма на въглищен дим. Това е някаква магична територия, където далечината зове, а локомотивните свирки отговарят с готовност за потегляне.
От много години гарата е символ на начало, оставящо усещане за предстоящ полет у щастливците, които поемат по далечните направления през Пловдив и Карлово към морето. Но в началото на железопътните съобщения у нас (а и десетилетия след това), целият този вълнуващ свят остава някъде „отвъд“, встрани от грижите и неволите на смазания от живота „малък“ човек, който е идвал на гарата просто да потъгува, заради невъзможността да потегли към тези мамещи го напред посоки. Да попадне в купето на пътнически вагон за него би било разтърсваща емоция. Място за тръгване, за завръщане, за срещи и за тъгуване – това е гарата за много поколения българи.
Из есето "Ти знаеш ли какво става на гарата?" от инж. Иван Гогев
Източник: Facebook
