Виетнамецът Нгуен Хуан Лок възпя в стихотворение, река Искър и спомените си от гр. Мездра.
Стихотворението той публикува във фейсбук групата на виетнамците учили в България през 70-те години на миналия век. Той самият е възпитаник на мездренската гимназия "Георги Димитров".
За съжаление римата и патосът се губят при превод на български език от виетнамски, но смисълът е много дълбок, и в него проличава голямата любов на Нгуен към река Искър.
А ето и преводът на стихотворението:
Искър
- За тебе пиша, и дните когато бях свикнал да живея в Мездра
Има река, която никога няма да забравя.
Свързана е с мен и целият ми млад живот.
И приятелите ми също, и на много хора.
Реката тече в сърцето ми, дори когато сме разделени.
- Който когато посети Мездра,
нека посети нашето училище там
Нека иде към реката, и да почуства до нея тревата.
Послушайте, как водата бълбука като гладка песен...
- Колко пъти, аз седях със теб,
наблюдавайки потоците ти, пълзящи към скалата?
Колко пъти след натоварената ученическа седмица,
чакахме почивните дни за да правим пикник, и преследвахме рибата в реката.
- Но спомените ми се връщат не от плажа или лодката риболовна.
Искър, ти си нежен като малък поток.
Това закрепва моята душа все още там,
годините минават от тогава, но все още те помня както вчера.
- Ти помниш ли ме мене, земя на розите,
щастливо как си правехме срещи?
Място за това, за да покажем любов, и дружба с учителите
безгрижно време, копнеж за днешния ден?!
- Най-красивата си възраст, изпращам обратно на тази земя.
Урок на тема: ден, връх, нощни прегръдки,
Лятото минава, тъй както море в гората.
Втора страна такава красива не зная.
- Всеки път, когато споменавам името на реката
аз усещам душата си отново млада,
Спомени от старите времена
идват в мен, тъй все едно беше вчера.
Източник: facebook
