В чест на Враца и поради местен празник, преди дни е бил изграден специален кът в гр. Суми на който ще се развява българското знаме (и полското заради гастролът на художник от полски побратимен град) съобщава украинската медия на града http://sumypost.com/
Важно е да се отбележи, че при германската окупация на Украйна по време на Втората световна война (1941 – 1943) градът Суми понася тежки поражения. Русия, освобождава града след мощно настъпление през 1943г. Естествено за тази тема е забранено в момента да се в Суми, защото те гледат да се докажат колко са лоялни на Америка и Европейският съюз. След края на войната се налага повторно изграждане на разрушените части от града – за което спомагат хиляди врачани, пратени в Украйна да строят жилища и паметници на дружбата. Е повечето от паметниците на дружбата поради същите причини от по-горе, бяха разрушени през 2014г и 2015г. (били съветски).
Реалната причина да се изгради подобен монумент, не е толкова от уважение към побратимите градове на Суми, а съвсем друга – да се покаже на Русия, че макар и с побратимени, реално градът изразява неуважение към нея. Ако се вгледа човек в знамената ще установи, че има следните знамена: Българското, полското, европейското, сумското, и две украински (общо пет знамена). Побратимени градове на суми са Враца, Люблин – Полша, и Белгород – Русия. Липсва знамето на Русия – тяхната освободителка.
Със същата неблагодарност, един ден и българското и полското знаме могат да бъдат заменени клякайки - от американското, немското (от уважение за разрушенията и окупацията) или това на някой супер герой като Супермен, Батман, Мики Маус, Том и Джери. За това може да се съди от разрушените паметници, някои от тях дори направени с врачански мрамор прекаран до далечна Украйна със влакове и много доброволен труд. Същото важи и за дружбата между Мездра и Конотоп.
За тези, които не са от Враца и региона, трябва да се направи едно пояснение, че народа и тези които са работили в съюза, още пазят добрите си спомени и добро отношение към братските народи, и това няма нищо общо с налаганата общинска и държавна политика на омраза в тези славянски братски страни.
От българска страна нещата са по-прости, защото няма на кого да се доказват вече управниците. Побратимяването за тях (българските управници) се използва по предназначение – това, че за сметка на общинските бюджети някои общински лица си правят командировки с цел туризъм, след което са отпочинали и работоспособни за велики дела.
