Самият Св. Симеон е един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език. Паднало му се да преведе книгата на пророк Исая. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има грешка, защото пишело: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил.“ Посегнал да поправи думата „девица“, но се явил ангел с думите: „ Писаното е точно, нищо не поправяй! Ти няма да умреш, преди да видиш с очите си изпълнението на тия думи“.
В деня, когато Дева Мария поднесла Христос към ръцете на Св. Симеон, той изрекъл думите: „Ето, Този лежи за падане и за ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“ Тогава никой не разбрал какво значи това. Но, когато Мария видяла разпънат на кръста своя син, преживяла толкова силна болка, сякаш действително е прнизана с меч. Именно заради това има икона на Света Богородица, с един или със седем саби/мечове, които я пронизват.
На същия ден се почита и пророчица Анна. Тя била овдовяла рано, но не се омъжила повторно, а се отдала в служба на Бога. Неотлъчно стояла в храма и вярвала, че ще види Божия спасител. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали Месията.
Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък.
Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, такъв добитък ще се роди.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
В някои краища забраняват употребата на думата вълк.
По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – пролетна и есенна оран и сеитба.
