Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Климент Охридски произхождал от български славяни. „Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи” (из Охридска легенда).
Предполага се, че бил от Югозападна България. От ранна възраст се присъединил към Светите братя първоучители и участвал в техните мисии. Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ.
След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски през 885 г., немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Кирило-Методиевите ученици, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий се отправили към България.
През пролетта на 886 г. били посрещнати радушно от българския княз Борис І Покръстител. В столицата Плиска Климент посветил изцяло своята енергия и своето писателско перо на християнския български народ. Участвал в превода на богослужебни книги и заедно с Константин Преславски – друг ученик на Кирил и Методий, писал оригинални български химнографски творби.
В края на годината, княз Борис І изпратил Климент в Кутмичевица. Тук, най-вече в главния град на областта – Охрид, Охридският чудотворец трябвало да образова българите и да организира църковния живот. Климент създал училища за начална грамотност и подготвил първите свещенослужители за нуждите на българската църква. За седем години този български учител обучил на глаголица близо 3500 ученици. Много от тях приели духовен сан и като свещеници разпространявали православието и книжовността по цяла България.
След възцаряването на цар Симеон, на събора през 893 г. официално в българските църкви било въведено богослужение на славянски език.
Цар Симеон повикал Климент Охридски в новата българска столица Преслав. Тук той бил ръкоположен за епископ на Величката епархия. Теофилакт –авторът на Пространното житие на Климент Охридски –основният извор за живота и делата на епископ Клиемнт, го нарекал „пръв епископ на български език”.
Освен църковна и просветна дейност, Климент Охридски разгърнал и широко манастирско и църковно строителство. С помощта на цар Симеон той основал манастира „Св. Пантелеймон”, който станал център на книжовната дейност в Охрид. Построил и две малки църкви, които нямали равни по своето изящество.
Климент Охридски дава своя принос и за развитието на българската книжнина. Неговото литературно дело е богато и разнообразно в жанрово отношение. Той е писал жития, похвални и поучителни слова, химни. Повечето от неговите химни са в акростих, съдържащ името му. Според учените, съчиненията на Климент Охридски са от 15 до 50. В края на живота си Охридският чудотворец превел и Цветния триод.
Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. и погребан в притвора на основания от него манастир "Св. Пантелеймон" в град Охрид, днешна Република Северна Македония.
Заради своите дела, след смъртта си епископ Климент е канонизиран
