На 17 години Сава се замонашил в Теоктистовия манастир, като там останал до 30-годишнината си. След това светецът заживял в пещера, където се отдал на пост и молитви. Постепенно към него се присъединили и други отшелници. След смъртта на родителите си Сава построил много странноприемници, болници и един манастир – Велика лавра до град Йерусалим. Манастирът „Свети Сава“ съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.на мястото болници и манастири. Светецът починал на 93 години от естествена смърт.
В народните представи свети Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики на Св. Сава са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“, казва народната приказка.
Св. Сава е свързана и с плодовитостта. На Савинден преди изгрев слънце жените, които не могат да заченат, пресявали брашно през обърнато наопаки сито, а най-старата жена в дома нареждала: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема” и вярвали, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината ще добие рожба.
Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава, защото вярвали, че „засява” болестите по хората, от там идва и изразът „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”.
