Света Варвара се родила в семейството на аристократ езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешел да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела свето кръщение.
Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща ѝ се отрекъл от нея, заради вярата ѝ. След като били изчерпани всички средства и опити да я върнът към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. На заплахите на управителя тя отговорила, че е готова да се жертва в името на християнския бог.
Когато баща ѝ научил, че дъщеря му е станала християнка, наредил да я бичуват и получил съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По негово нареждане Варвара била обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба ѝ бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: “Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.
В някои райони на страната Света Варвара се е смятала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве “къпани” питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и “баба Шарка”.
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за “баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици.
Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
