Въпреки непредвидимите метеорологични условия и краткият срок за изпълнение, екипите успяха да изследват цялата дължина на обекта и да спасят всички находки, открити в местността.
Повече за откритията разказа директорът на Регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски:
„Работата по разкопките се оказа изключително трудна, поради много тежкия трафик на пътя и дори опасен в някои случаи. Въпреки това се справихме, но най-голямото предизвикателство бяха атмосферните условия и климатът, особено в тези последни два заключителни месеци – април и май. Но те бяха наситени и с най-много открития. За сравнения на първият етап от това проучване, през миналата година бяхме локализирали около 45 структури. Финално, в края на май, отчетохме на приемателната комисия общо 104 структури.“
По време на проучванията, археолозите са локализирали структури – обредни ями, датиращи от ранножелязната и римската епохи и късната античност, а откритията показват връзката между населението, живяло на Калето в Мездра и това, населявало полето край село Дърманци.
Новооткритите тайни при спасителите разкопки край село Дърманци, община Мездра
„Откритията се отнасят към три хронологически периода. Най-многобройни вкопани структури, основно обредни ями, свързани с конкретни култове, са от ранно желязната епоха, тракийски период. Следващите по брой са ранната римска епоха след включването на тези територии към Римската империя. Любопитно е, че ритуалът е един и същ, ямите са много сходни с тези от предния период. Тоест, въпреки разликата от 5 - 6 века, населението е едно и също и продължава да практикува същите обредни традиции, независимо, че властта е друга, а в случая тя е на римския император.
Третият период е Късна античност – Ранно средновековие – 5-ти – 6-ти век. Към него принадлежат най-малко структури, но към него сме проучили и така малко известни за науката временни, сезонни структури с жилищно предназначение. Има много интересно отоплително съоръжение, което е изградено извън целия този комплекс с коритообразна форма, без никакъв депозит в него, но много активно използвано именно за огън. Тепърва чрез радио въглероден анализ ще се опитаме да изясним точното време, когато е функционирало, и съответно по-конкретното предназначение на това съоръжение.
Открихме много интересни керамични находки, които са депонирани в тези обредни ями, и то задължително в присъствието на огън., с много хубава украса. Това е едно и също население, което е обитавало Калето в Мездра през този период 6 -5 в. Пр. Хр. Там имаме няколко такива структури, които сме проучили, включително и две жилища и няколко такива обредни ями. Там те са доста по-богати, което означава, че населението е имало друг социален статус спрямо населението в полето, под Дърманци.
Определено мога да кажа, че въпреки големите изпитания, които преживяхме, и то най-вече с тези дъждовни и студени месеци, си свършихме работата и даже повече отколкото очаквахме.“
Характерна особеност за ямите в този обект е трудната различимост на археологическите структури спрямо околния терен. Те могат да бъдат забелязани и очертани само след равномерно намокряне. Преобладаващите структурите от ранножелязната епоха представляват вкопани в древния терен ями с овални или кръгли отвори. В запълващия седимент на повечето от тях има видими следи от огън, което е индикация за вероятното им обредно предназначение. Някои ями са плитко вкопани в глинесто-песъкливия седимент с около 30 см и съдържат ограничен брой археологически материали (камъни, опалени мазилки и керамични фрагменти).
Други са вкопани значително по-дълбоко с от 0,5 до 1,0 м в древния терен. Те имат своеобразна „запечатка” от камъни или опалени глинени мазилки с оформен перваз и загладена страна подобно на есхари. Особено впечатление правят структура 15, която има начупена, лежаща на 30 см над дъното на ямата опалена глинена платформа с керамични съдове върху нея, структура 4, която е плътно запълнена с натрошени опалени мазилки със загладена страна и структура 6, в чийто запълнител са открити човешки костни останки от по-късен период - вероятно нарушение.
Структурите от римската епоха, след включването на тези територии към Римската империя, са три, като две от тях са разрушени и се локализират според разнесената концентрация на археологически материали. Археолозите смятат, че откритите ями са имали обредно предназначение. Открити са находки от желязо, кремъчни артефакти и керамичен модел на зърно.
Средствата за разкопките бяха осигурени от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ-БАН), по договор с Агенция „Пътна инфраструктура”.
Разкопките край Дърманци и Лютидол обогатиха археологическата карта на България
