Само няколко месеца бяха нужни на екипа от археолози да разбулят тайните на мездренския край и да отворят нова страница в историята. Находките открити при спасителните разкопки край село Дърманци, доказаха наличието на четири епохи и още много интересни исторически факти.
Въпреки непредвидимите метеорологични условия и краткият срок за изпълнение, наложен заради строежа на новия път Мездра-Ботевград, работата по обекта не спираше. С финансовата помощ от Националния археологически институт с музей при БАН и основен финансов донор Агенция пътна инфраструктура, екипите успяха да изследват цялата дължина на обекта – близо 600 метра, и да спасят всички находки, открити в местността.
Съвсем в началото на разкопките, Георги Ганецовски разказа, че очаква да намерят неща, които до момента не са разкрити в този регион. Още на втория ден екипът попадна на много интересен бронзов печат от времето на траките, който датира някъде около 3 – 4 век пр. Хр. с глава, която следва да изобразява розета (прабългарски ранносредновековен бронзов артефакт). Необичайна и рядка находка. По първоначални данни това е първият такъв печат, който се намира при археологически проучвания в района. Тази находка даде добри указния на археолозите какво може да се е случвало в тук. Намерените материали, в началото бяха най-вече керамични, които дадоха на специалистите индикация за каменно-медната епоха и Късната античност.
Екипът използваше геофизични проучвания с геомагнитен радар, който дава картина за разположение на определени структури. По този начин се цели да се получат нови, обективни факти за археологията, които не могат да бъдат постигнати с чисто археологически методи.
Геофизичното изследване е полево проучване чрез което се събира информация от големи площи за положението, разпределението и организацията на древните култури.
Целта му е установяване на точното разположение на археологичен паметник, погребан под дълбок почвен слой. Чрез тези методи се установят аномалии в съответните полета, а тяхната правилна интерпретация позволява определяне на границите на археологичните обекти и точно идентифициране на техните структури. С тази технология в обектите до село Дърманци археолозите успяха да открият следи и находки от ранен неолит, ранно-желязната епоха, Средновековие и Античност, разказа заместника на обекта Вивиан Митева.
„Най-запазените ни части в обект 2 и 3 – Лот 2, са една средновековна пещ, с комин и плосък покрив. Запазена е също една 45 кв. каменна къща от Средновековието. И най-важното за нас, тъй като ние сме праисторици – една много богата на керамика и на находки, ранно неолитна структура (яма), която за първи път се среща в мездренско. Според археолога Георги Ганецовски, който е обикалял и е търсил ранен неолит в този район, това е едно много сериозно постижение да го намерим точно тук.“
Проучването на района разкри много интересни, важни находки, и факти за историята на Мездра и региона.
„Първоначалните ми очаквания от наблюденията, които провеждахме с началото на строителните работи през изминалата година, бяха за наличието на културен пласт от Каменно-медната епоха, който да свържем с резултатите получени при нашите дългогодишни разкопки на Калето в Мездра. Ние не открихме подобен пласт. За сметка на това, в сектор Б, попаднахме на следи от праисторически вкопани структури със жилищен характер. Поне две такива сме получили, от периода на ранния неолит. Това много ме зарадва, тъй като работя вече 15 години в района на Община Мездра. С екипа се опитвахме да намерим селище от ранната каменна епоха, но неуспешно. По ирония на съдбата, го намерихме тук. Вече знаем точно къде се разпростира то. Така че за първи път на територията на Община Мездра е регистриран праисторически обект, селище, от периода на първите земеделци. Тези, които проучваме примерно край Оходен. Тук обаче е по-интересно, защото се намираме на самия вход на Искърското дефиле, на десния бряг на река Искър и това дава много интересна информация, за това как първите земеделци са заселили този район.
Тук попаднахме още и на останките от късно средновековна сграда, но за съжаление само един ред камъни е запазен. Виждат се две стени, като в нея разчистихме едно отоплително съоръжение. Определено с кухненски функции, в което намерихме и цял съд за готвене. Той вече е вдигнат, а самото съоръжение е прерязано, за да установим неговата конструкция. Вижда се, че то е било вкопано в пода на тази средновековна сграда. Говорим за късното средновековие – 14-15 век. Изключително интересен период от историята на този район, естествено заради османското нашествие и е начинът по който местните хора са живеели тук.
В последните седмици на експедицията попаднахме на много странни структури, отново от късното средновековие – 14-15 век. Като говоря за съвсем нова страница, визирам най-вече тях, защото такива не са откривани. Подобни са намирани в района на Източните Родопи. Става въпрос за малки, овални структури, които заемат доста малка площ – около 10 кв. м., оградени са с каменен цокъл и даващи индикация за паянтова конструкция във височина, дървена със сламен покрив. Всичко подсказва за нещо като убежище от някакъв катаклизъм, където да се приютът минимум двама души. Намерихме ги групирани на „две махали“ по три, четири подобни структури с голямо разстояние между тях. Допускаме, че става въпрос за чумната епидемия, която е принудила хората да се изолират едни от други по някакъв начин.“
Едно от най-интересните открития са двата скелета, които бяха намерени под овални структури. Нещо, което до момента не е регистрирано, не само в района на Мездра, но в цялата Западна и Северозападна част на България, потвърди ръководителят на обекта.
„Интересното е, че попаднахме на няколко на брои овални структури, които са оградени с камъни и всяка една от тях разполагаше със свое отоплително съоръжение. Нещо, което до момента не е известно и не е регистрирано, не само в района на Мездра, но в цялата Западна и Северозападна част на България. Първоначално решихме, че става въпрос за временни (сезонни) жилища от периода на Късното средновековие. Изненадата ни дойде с разчистването на една от структурите, в която попаднахме на два гроба. В тях открихме два човешки индивида, единият от който с гробни дарове. Типичните за периода обеци, изработени от кухи сфери, които са по всяка вероятност бронзови. Телата са били поставени по християнски начин, изпънати по гръб, с ориентация към запад-изток. На лице е и характерното поставяне на ръцете в областта на торса. Особеността при гроб едно е, че той беше покрит с голяма каменна плоча, която покриваше черепа и горната част на гръдния кош. При гроб две обаче, ни учуди също, че ръцете са поставени върху рамената и няма гробни дарове.
Факт е, че в този район за първи път се откриват подобни структури. Паралел са намерените в района на Източните Родопи, твърде далече, за да търсим някаква връзка“ разказа още Ганецовски.
Ценните находки и обекти ще бъдат изложени в Историческия музей във Враца, след тяхното изследване и анализиране. В резултат на извършените геофизични измервания ще бъдат съставени карти или профили, отразяващи разпределението на площта и обектите, които ще бъдат достъпни за посетителите на музея.
Въпреки краткият срок на изпълнение, екипът от професионалисти успя да разкрие много късчета от нашата история, за да сглоби един цял пъзел, изобразяващ няколко епохи, бита и навиците на нашите предци. Да вникне в ежедневие им, да разгадае тяхната съдба и да ни покаже от къде идват нашите корени, дълбоки и непоклатими пред времето.
