Археологът Александра Петрова ръководеше спасително археологическото проучване за инфраструктурния обект в местността „Селището“ край село Лютидол, заедно със своя колега доц. д-р Нарцис Торбов. Тя разказа за MediaNews на какви ценни находки са попаднали:
„Имахме шанса да проучим един некропол от римската епоха, като се оказа, че основният погребален обред там е кремацията, и по находки той се датира в края на 2-ри и началото на 4-ти век. Тоест, до времето преди християнството да бъде обявено за официална религия в Римската империя. Некрополът е оставен от местно население и показва степента на романизация на това население, и по-точно, до каква степен то е приело римските обичаи и порядки. В случая, това е погребалният обред. Той ни предостави много интересни факти, много находки и обогати археологическата карта на България, по-конкретно на Северозапада и Мездра. Намерихме лични накити на починалите, като торкви, обеци и гривни и елементи от облеклото им. При находките бяха открити и много стъклени и керамични съдове, железни ножове, както и монети. Всичко това ни дава възможност да научим точната дата и период.
Попаднахме на 53 гробни съоръжения, които класифицирахме в три типа. Едните са така наречените цисти – своеобразни „кутии“, оформени върху кладата на вертикално забити четири плочести камъка и един, който ги покрива, където са събирани кремираните човешки останки. Другите типове гробове, на които попаднахме, бяха „клади“ гробове и урни за полагане на кремираните кости и накити на починалия.
Всичко намерено предоставя за нас много възможности за работа и изследване на този период.“
По предварителни наблюдения най-ранните намерени в гробовете монети са от времето на Марк Аврелий (121-180), а най-късните монетни емисии се отнасят към управлението на Лициний (308-324) и ранните години на Константин I (306-337). От некропола произхожда най-богатата колекция от специфичните за района на Западна България, Македония и Източна Сърбия керамични съдове – керноси, сред които преобладават тези с четириъгълна и правоъгълна форма, а два имат овална форма.
За музея през тази година предстои да се реализира поредния голям проект по трасето на E79 – Мездра-Ботевград, отново край село Дърманци, каза археологът Георги Ганецовски.
Ганецовски разкри, че след заключителните разкопки на Археологическия комплекс „Калето“, в Мездра вече се готви за издаването на книга. Нейната идея е да се представи праисторическата част на „Калето“ и ще обхваща поне три от шестте периода. За самия обект той поясни, че се очаква осигуряване на средства по европейски проект и решение на Министерството на културата, за да може обектът да бъде освободен за реализиране на консервационно-реставрационни дейности и съответната социализация.
Повече за откритията на музея през археологически сезон 2021 г. може да научите от предстоящите 33-ти „Зимни четения“, организирани от Регионалния исторически музеи във Враца. Те ще се провеждат всяка сряда, от 2 февруари, от 17 до 18 ч. в малката зала на музея. Ще бъдат излъчвани и онлайн.
