„Темите са достатъчно амбициозни и интересно формулирани. Продължаваме нашето „отваряне“ по отношение на научноизследователска ни работа. Ще покажем от гледна точка на теренните археологически разкопки резултати от това, което се случи през последната година в нашия район“, поясни Ганецовски и подчерта, че проучването на два обекта, попадащи на територията на резерват „Врачански карст“, за съжаление не са се състояли.
От научният доклад стана ясно, че съвременните технологии са особено важни при предварителните проучвания, предхождащи същинските разкопки, както и използването им за теренно триизмерно заснемане на археологически структури. Бяха представени резултатите от неолитното селище край с. Оходен, датиращо от VI хилядолетие пр.н.е., което е сред най-ранните човешки селища, открити в Европа. Намира се в местността „Валога“ край врачанското село Оходен. Проучването се извършва от учени от Регионалния исторически музей във Враца от 2002 г., като разкопките се водят от археолога Георги Ганецовски.
До момента там са открити останки от древен храм на плодородието, основи на жилищни постройки, некропол и различни материални следи. Това, което е удивило археолозите при последните проучвания на обекта е открита преграда стена на сграда, която е била двуделна и отоплително съоръжение от ранния неолит, изградено от каменна конструкция и с правоъгълна форма.
Последният обект 4 от спасителните разкопки край село Дърманци е с площ над 20 декара. Ръководителят Георги Ганецовски работи по него съвместно с археолозите д-р Вивиан Митева и Петя Аспарухова от Историческия музей в Монтана, както и с други негови колеги от София, Видин и Плевен.
„Имахме изключителна трудност при изкопните дейности край Дърманци, защото се оказа, че седимента представлява глина и пясък. Това е някакъв своеобразен природен бетон, което наложи да променим цялата стратегия на нашата работа. Използвахме машини за изкопаване на горните пластове, за да стигнем до тези, които трябва да проучим. Основно на обекта попаднахме на ями от тракийския период и отоплителни съоръжения датиращи от късножелязната епоха. Във всички структури има следи от огън, което ни показва, че всички са имали обреден характер за извършване на определени приношения. Попаднахме и на човешки останки от бебе и възрастен индивид“, сподели ръководителят на обекта.
„Археолозите нямат вина за забавеното пускане на скоростния път Мездра-Ботевград“, заяви още Георги Ганецовски. По думите му финалният етап от проучването в района на село Дърманци ще започне през март и ще продължи до средата на май.
Зимните четения на музея са своеобразни първи публикации на научните разработки, осъществявани от неговите уредници през предходната година. Присъстващите не само ще имат възможност да чуят, но и да изразят мнението си по представените теми.
Четенията ще се провеждат в Малката зала на Художествена галерия “Иван Фунев“ от 17:00 ч.
Следващата лекция ще бъде на 7-ми февруари на тема „Етнографско теренно проучване на селищата: град Роман и село Караш“. Тя ще бъде представена от Силвия Гарванска, Александра Тодорова и Силвия Каменова.
