"Особен интерес предизвика обиколката в районите на Жупа и Гора в Южно Косово, където от столетия живеят хора с българско самосъзнание. Изтикани в пазвите на високите заснежени планини, "нашенците", както самоопределят себе си, помнят своята родова история и процесите на ислямизация през XVI и XVII век, превърнали района в изцяло мюсюлмански, сподели след завръщането си от Косово Красимир Косово. Те са запазили своя архаичен български език, неповлиян до скоро от чужди пропаганди. През последните години, в рамките на съвременно Косово, където са признати официално шест малцинства, поради религията и славянския си език, те попадат в обсега на интереси на лидерите на босненското малцинство.
В училищата се преподава на босненски език и
по-голямата част от това население по време на преброяванията се определя като
бошнаци. В района на Гора, официално е признато горанско малцинство, което
както и останалите има свои представител в косовския парламент. Близо 11 хиляди
души са се записали като горани на последното преброяване през 2011г. Не е за
подценяване и сръбското влияние. Според етнографски изследвания от началото на
миналия век, в близките райони Щръбце и Раховец са живели стотици български
семейства. Днес, първият се е превърнал в сръбски анклав, а във вторият почти
не е останало славяноговорящо население. През последните години се засилва
натиска и от страна на Република Турция."
Въпреки всичко това, топонимията на Южно Косово е почти изцяло българска. Селищата носят звучните имена Връбница, Кръстец, Вранище, Манастирица, Горно и Долно Любище, Ябланица, Локвица, Кюстендил, а Превала е най-високата точка от пътя през Шар планина за гр. Призрен. Разполагайки със съвременни средства за комуникация, контактите с България и обучението в български университети, карат хората тук все по-често си задават въпроси за своя етнически произход и национална принадлежност. Много от тях открито се самоопределят като българи. Още през 2004 г. е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа "Български мохамедани".
На среща с гостите от България в село Долно Любине, неговия настоящ председател Сейфия Османи, разказа за дейността на дружеството, отбелязването на българските празници и организирането на кандидат-студентски курсове за младежите от околните села. Той и останалите присъстващи обаче, споделиха тревогата си от блокирането през 2014г. на процеса на издаване на български документи за самоличност за българи от Косово. Много хора са извървели пътя на цялата процедура, понесли са всички разходи, свързани с визовия режим и пътуванията до София, предоставили са необходими документи и въпреки това, нямат отговор по своите преписки. „В района няма промишлени предприятия, хората са бедни и се занимават предимно с животновъдство, пчеларство, отглеждане на арония и малини. Затова те гледат с голяма надежда към България“, споделиха местните българи. Красимир Богданов пое ангажимент да отнесе всички поставени въпроси до ДАБЧ и Министерството на правосъдието в България.
Амбициозни задачи си е поставила младата организация "Обединени българи в Косово". Тя е регистрирана като НПО едва през миналата година със седалище село Драгаш, Гора. Неин председател е Расмин Хамза - учител в село Кръстец. Подобно на него, членовете са предимно млади, образовани хора, някои от тях също упражняващи учителската професия. Основната цел на организацията е признаване на българско национално малцинство в Косово. В момента, членовете и събират подписка в която своето българско самосъзнание са заявили около 300 души. Факт е, че начинанието им среща съпротива не от косовските албански власти, а от своите - нашенци-горани. Когато приключи, подписката ще бъде внесена в парламента на Косово. За успеха обаче е необходимо въпросът за признаване на българско национално малцинство да се постави и от официалните български власти на най-високо равнище. По подобен начин, малцинствен статут в Косово са извоювали хърватите и черногорците. В Драгаш, българската група проведе среща и с Лyлим Pифаи – консул на Република Косово в България
На 15 март в столицата Прищина беше подписан меморандум за сътрудничество между Македонския научен институт и Института по албанология, скрепен с подписите на председателите на двете научни институции доц. Александър Гребенаров и проф. д-р Хисен Матоши. Меморандумът предвижда двете страни да си сътрудничат в областта на историята, езикознанието, културата, етнологията, фолклора и др., за издаване на трудове, за организиране на научни форуми и изложби, за създаване на документални филми, за размяна на архивни материали и научна литература, за осъществяване на научни програми, за опазване на българското културно-историческо наследство в Косово.
На официалната церемония по подписването приветствия поднесоха заместник-министърът на образованието, науката и технологиите на Косово Хесет Сахити, Посланикът на Република България в Косово Негово Превъзходителство Недялчо Данчев, народният представител Красимир Богданов. Научни доклади изнесоха д-р Мемил Красничи от Албаноложкия институт и д-р Антон Панчев от МНИ.
Делегацията от Българя проведе среща и с дипломатическата ни мисия в Прищина, запознавайки се с актуалната политическа обстановка в страната, пограничния спор с Черна гора и желанието на Република Косово за отпадане на визовия режим с България и страните от Европейския съюз.
