Над 300 патриоти от двете страни на границата отдадоха заслужена почит на делото и саможертвата на тази изключителна жена. Въпреки дъждовното и мрачно време, активисти на ВМРО – БНД от цялата страна и от Северна Македония, поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на българската революционерка в центъра на Скопие.
Панихидата бе отслужена в храм „Св. Димитър“, след което шествието премина по Каменния мост, на който Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич на 13 януари 1928 г., изпълнявайки присъдата на ВМРО и прави неуспешен опит за самоубийство. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си.
Сред дошлите да сведат глави пред делото на Мара Бунева бяха депутатите от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти” Красимир Богданов, Александър Сиди, Стоян Божилов, доц. Милен Михов, кметът на Сандански Атанас Стоянов, наследници на българските родове от Македония, българи от Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие, Босилеград, Сдружение „Хайдути“ и от други краища на българското землище.
Историкът доц. д-р Милен Михов припомни събитията от оня мрачен януарски ден, в който Мара Бунева изпълнява своя патриотичен дълг към род и родина и сама се пожертва в името на един изконен национален идеал.
„Мара Бунева е един от дейците на ВМРО след Първата световна война и изпълнява присъда на революционната организация спрямо един от сръбските управляващи Вардарска Македония – Велимир Прелич. Това наказание е част от една плеяда борци за Освобождението на Българска Македония.“
Народният представител Красимир Богданов от Враца сподели, че България и Македония винаги са имали общо минало и винаги ще имат общо бъдеще: „Младите хора и днес продължават да се гордеят, че са българи и да изтъкват своята национална принадлежност публично, без притеснение.“
След като положиха венците и се поклониха пред подвига и саможертвата на Мара Бунева, другият народен представител - Александър Сиди, заяви, че е изключително щастлив, от това, че тук отново са се събрали толкова много хора, въпреки лошото време. „Това означава, че Мара Бунева няма и не трябва да бъде забравена, защото в крайна сметка от двете страни на границата живеят хора, които имат общи спомени, и, надявам се – общо бъдеще. Това е пътят – с общи чествания на нашите герои. Пътят на Македония към Европейския съюз минава през София и с това знаем, че ще осъществим нашия национален идеал – да няма граница от Охрид до Черно море”- допълни депутатът
На поклонението присъстваше и един от наследниците на друг голям поборник за свободата на Македония - Пере Тошев. Писателят Антон Страшимиров, който е един от близките му приятели, го определя като „съвестта на Македония”, а няколко години след убийството му, „строителят на съвременна България” - Симеон Радев, му отрежда достойно място сред „великите сенки” на тези, които приготвиха и създадоха подвига на 1903 г.” Той го нарича „най-неизвестния между най-големите македонски дейци”, като „у никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство, като у него”.
В своето слово за Мара Бунева, внукът на войводата Пере Тошев – Никола Тошев, припомни, че делото на Мара Бунева завинаги ще остане като пример за родолюбие и саможертва за всички, живеещи от двете страни на границата, които ще продължат да отдават дължимата почит и преклонение пред подвига на една смела жена, отдала живота си в името на България.
„Днес, на това място, ние не сме само българите, които идваме от Мездра, Враца и къде ли не, а сме тези, на които родовете са от тук и, за които истината за България е била истина на целия ни живот. Мара Бунева е едно героично чедо, определено от действията си, запаметени от поколения и никога няма да бъдат изтрити от нашето съзнание. Нейният подвиг е изтъкан от искрено родолюбие, саможертва и омраза към потисниците и окупаторите, които е крайно време да се оттеглят окончателно от нашите земи.“
