Народна песен съвсем определя отношението на българите към празника : "Личен ден Великден, още по-личен – Гергьовден...", а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Затова празникът се нарича още "Цветен Георги".
Според народните вярвания, Свети Георги и Свети Димитър били двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Роден е през 3 век в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия, като става част от личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се обявява за християнин и критикува решението на императора.Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател през 303 г. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
За празника е характерен и обредът с коленето на агне в чест на светеца, покровител на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Преди да се заколи, то се окичва с венец, захранва се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се запалва свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената. По опръсканата на стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на домашните. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на място, където не се стъпва.
Запазва се кокалчето от десния преден крак на агнето - с него на другата година украсяват гергьовденските обредни хлябове. Пази се и костта от предната плешка - с нея лекуват децата. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза, където свещеникът или най-старият стопанин го прекадяват.
На Гергьовден се приготвя и обреден хляб, който се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудният от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.
В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особено целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво.
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.
Денят 6-ти май е и Празник на Българската армия. Започва да се чества още със създаването й. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие - ордена "За храброст". Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. С указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
На този ден Българската православна църква отслужва традиционнен водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия.
