Празникът е подвижен и се отбелязва в неделния ден на Страстната седмица, за чието начало се счита първото пролетно пълнолуние. Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисляване е една и съща както за източната, така и за западната църква.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица. На този ден задължително се приготвят великденските козунаци.
Историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.
Преди да бъде възприета традицията за приготвяне на великденски козунаци, а и все още на някои места, стопанката на къщата меси специален обреден хляб, украсен с преплетени елементи. Върху него оформя пет “гнезда” - четири в края и едно в центъра, в които поставя червените великденски яйца.
Според християнските предания, когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено - символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък или в съботния ден преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
На великденската трапеза задължително присъства и агнешкото месо. Християнската традиция представя Божия син като Божи агнец, освен това, агнето се свързва с неговата смърт, тъй като е жертвано в деня на Възкресението му. По тази причина агнешкото е един от важните акценти във великденското празнично меню.
