Св. Василий Велики бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.
В народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата
се нарича с много имена – Васильовден, Василица или Сурваки. Васильовден е
зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите.
Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен
момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави
подходящ за различни гадания и обреди. В народните представи Свети
Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания.
Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на
грешните желания.
Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Тя е също така богата, както и на Бъдни вечер, но се отличава с блажни ястия, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица".
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци.
В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл. Произходът му обаче остава неясен – непознат е както за останалите славяни, така и за азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Няма данни за такъв ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.
Народни поверия
На 31 декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината "на чисто" и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.
На този празник на трапезата не се слагат блюда с раци и омари, за да не върви годината назад.
Едно от празничните поверия гласи, че жените е добре да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година. Под облеклото пък да носят червено бельо - така ще им върви в любовта.
Народните поверия гласят, че ако на 31 декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината. В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома.
На 1 януари не се изхвърля боклукът, за да не "избяга" късметът.
