Културният форум бе открит от кметския наместник на селото Валентина Мишева и секретаря на НЧ „Наука 1919” – Марияна Димитрова. Кураторът Янина Танева разказа, че вече 9 години артистичната „Резиденция БАБА” работи в различни региони в страната и най-вече в Северозападна България. Основната цел на проекта е да допринесе за създаването на устойчив културно-предприемачески модел, адресиран към обезлюдяването на селата чрез достъпа до култура в тях.
В село Лик младите творци Виктория Велчева, и музикантите Йоана Шопова и Димитър Йорданов споделиха своите впечатления и преживявания по време на престоя си в балканското селце.
Виктория Велчева разказа накратко за своя бъдещ филм „Невидимият труд”, посветен на ежедневието на българката ви нейният невидим труд, но вдъхновяващ труд в семейството. Талантливата млада китаристка Йоана Шопова допълни, че е изключително благодарна на своите домакини Ефка и Мариянка (Марияна Димитрова), които са се грижили за тях през целия месец. „А Мариянка е като „ходеща енциклопедия”, каквото и да попиташ, Мариянка всичко знае за селото”, с усмивка добавя Йоана.
Другият участник в проекта - Димитър Йорданов разказа, че за първи път идва в селото, но много се е впечатлил от един надпис на чужд език, който обаче не са успели за преведат, но по смисъл означавал „вярност", „приятелство”. И именно поради това си е поставил за цел да разказва чрез езика на музиката за приятелството, общността и единението, тъй като музиката е универсален език.
Йоана Стоянова от екипа на Фабрика за идеи представи творбата на художника Мирела Караджова „Приказка”, която ще разказва на жителите и гостите на Лик за свещената земя и символиката на стенописа, като в него са вплетени четирите елемента, характерни за хората от Лик – камъкът, водата, лозята и шевиците, в историята на хората. Ето и самата „Приказка, вписана в стенописа на Мирела:
„Имало едно време една свещена земя. В началото там имало само камък. Той пазел в себе си тайните на цялото битие. Един красив ден се се случила първото проявление на живот. От камъка избликнала вода.
Множество извори се родили в свещената земя и започнали за напояват камъка. Така се появила първата зеленина. Лоза осеяли земята, но имали нужда да се почувстват полезни и поискали да се грижат за тях. Това вдъхновило Бог да създаде хората, които щели да се грижат за лозята, а лозята им се отблагодарили със своята реколта.
За да покажат хората благодарността си към живота и изобилието, създали шевиците. Започнали да ги вплитат в предметите от бита, в дрехите и покъщнината си. Бог се зарадвал и им направил още един голям дар – осеял цялата земя с липови дървета. Цветовете им разнася благ аромат. И така хората заприличали на цветовете на липата. Едни се оставяли на вятъра да ги отвее на далече, други оставали в пределите на селото, но всички знаели, че коренът на липовите дървета е един – онзи корен, проправил си път в камъка и стигнал до извора.
Една златна нишка,свързваща небето и земята, показвала пътя на липовите цветчета, които приключвали своя житейски път. Тази нишка правила така, че хората винаги имали място в сърцата на онези, които вятърът отнесъл на далече”.
Културната изява се превърна и в мост между града и селото и в празникът на поколенията. Вечерта завърши с изпълнения на самодейците при читалище „Наука -1919”, танцьорите от Ансамбъл "Мездра", духовата музика от съседното село Синьо бърдо и неизменното българско хоро.
