Учениците правят проучвания на историята на своя род, на празнично-обредната система, възраждат и съхраняват обичаите на стария селановчанин. Заниманията обикновено се провеждат в съботния ден, за да има време да се обсъдят елементи на обредността и традиционните хлябове, свързани с празника, да се замеси, украси и изпече хлябът. Началото на дейността на ателието обикновено съвпада със „Задушница” – ден, в който християните почитат своите починали близки. Това е и така наречената „войнишка задушница”.
Участниците в ателието поднесоха цветя пред паметника на загиналите селановчани във войните от 1912 до 1918 г. Ръководителят на ателието Петя Русинова им напомни за героичните събития в българската история за постигане на национално обединение. Заедно потърсиха сред имената на загиналите своите прадядовци.
Работата на ателието продължи в кабинета по готварство. Деца и ръководител беседваха по темата: Как отдаваме почит и с какво помним своите близки? Какви обреди се спазват при тъжни ритуали при различните етноси? Заедно потърсиха приликите и разликите.
Акцент в работата беше ХЛЯБЪТ и неговото присъствие в живота на българина – от раждането до смъртта. Ръководителят на ателието замеси обредни хлябове за тъжни ритуали „отворено блюдо” и „препещник”. Разказа за символиката и начина на изработване на украса, характерни само за Селановци.
Многогодишната история на ателието сочи, че знанията и уменията, придобити в заниманията, остават у децата за цял живот. За някой това се превръща в естествено място за избор на професия. Но най-важното е, че един от почивните дни е осмислен с дейност, която поддържа жива връзката с родовия корен… чрез Хляба!
Източник: oriahovo.bg
