Хлябът е централен символ на живота, плодородието и благоденствието в живота на българина, съпътстващ го от раждането до смъртта, и присъстващ на всеки важен обичай и празник.
В бита на българите освен за ежедневно изхранване и оцеляване, хлябът е бил и съществена част от обредите – било то езически или християнски. Своята почит пред хлябът българинът изразявал като му приписвал магическа сила. Върху обредния хляб се изобразявали символиката и смисъла на празника, съдържащиидеите за раждането, умирането и възкресението - новото раждане.
Чрез хляба всички участници в един ритуал общуват помежду си, споделят едни ценности, една участ, един дом и една съдба. Хлябът олицетворява ритуала, превъръща се в негов основен материален символ. Приготвянето на хляб като ритуал може да се сравни с жертвоприношение.
Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлият хляб казват „ душа“ „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде. Има поверие, че топлият хляб е опасен, заради одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си обиколи нивката“.
Хлябът е придобил характер на култ, защото във връзка с линията „хляб – душа – живот“ е обичаят, когато бременна жена усети за пръв път детето да мърда, да омеси погача и да я раздаде на хората.
Замесването на хляба е своеобразен ритуал – за брашното за обредните хлябове се ползва специално отделена за целта пшеница и никакво друго зърно. За това народът ни е свързал приготвянето му с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябвало да му осигурят живот, плодородие, изобилие. Засяването на семето напомня умирането, а покълването му – ново раждане.
Хлябът не е просто храна на българската трапеза. Той
е свещен дар, без който не минава нито празник, нито делник. Пред него всички
се прекланяме. Свещен е залъкът и всичко, което се докосне непосредствено до
него, трябва да е чисто и добро. От него по-голям няма, а има ли насъщен в една
къща – всичко ще е наред. С най-голяма символика е натоварен обредният хляб, който присъства във всеки български празник. Така например се прави содена питка за Бъдни вечер, хляб за Благовец, сватбена питка, погача за годеж.
Докато тестото се приготвя, то се нарича с най-добри пожелания, а магията на хляба ще направи така, че всичко да се сбъдне. На късмет, здраве и благоденствие ще се радва всеки, който хапне от него.
Особено интересни са символите на обредния хляб, който изобразяват съкровени послания. Те са свързани както с приемствеността между поколенията, така и с кръговрата на живота – раждане, живот, щастие, смърт, нов живот.
Магическата украса на обредния хляб е истинско произведение на изкуството. Върху питката могат да се изобразят хора, животни, растения, имане и всичко онова, към което се стремим. И най-важното е погачата да се направи за здраве и хармония.
И днес българинът не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.
