Името на свети Фотий се свързва с неговата ревностна защита на Православието. А богатата му книжовна и проповедническа дейност дава основание на множество автори да цитират произведенията му наравно с тези на светите отци. Едновременно с това той е и значима обществена фигура, която съдейства за укрепване авторитета на Византия в християнския свят и се стреми да отстоява позицията на Църквата като самостоятелен фактор, неподчинен на светската власт.
Свети Фотий е роден между 810 и 820 г. в Цариград. Родителите му принадлежали към първите цариградски семейства. Те били благочестиви християни и ревностни застъпници на иконопочитанието, заради което били преследвани при управлението на императорите иконоборци. Баща му бил лишен от длъжност и имущество, но дал на сина си блестящо образование. Заради доброто си образование и изключителен ум, св. Фотий бързо се издигнал в служебната йерархия. Първоначално постъпил в императорската гвардия, а по-късно заемал редица длъжности в държавната канцелария.
През 858 г. настъпила коренна промяна в живота на Фотий. Св. Патриарх Игнатий бива свален от патриаршеския трон и за негов приемник бил посочен Фотий.
Като цариградски патриарх, името на Фотий е тясно свързан с българската история. Докато преподавал в прочутата Магнаурска школа, известна с високото ниво на образование, което осигурявала. Там той имал свой кръг от ученици, сред които и Константин - Кирил Философ, когото убедил да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.
Жизненият път на патриарх Фотий е изцяло свързан със запазване чистотата на православната вяра и духовното обновление на християнските народи. Той остава в историята с непримиримостта си срещу отклонението от Символа на вярата, с борбата против претенциите на папството, в стремежа си да разпространи истините на Светото Православие сред съседните на Византия славянски народи и с изключителната си начетеност като пастир и книжовник.
Умира в заточение на 6 февруари 891 г.
