Свети Влас бил лечител и епископ на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е умъртвен, след като е измъчван с побой, с железен гребен и накрая обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.
Според народните вярвания Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил само покровител и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта „влас“ и изцеряването им от рани. Затова се смята, че днешният празник е в чест на впрегнатия добитък, за здраве на воловете, за да не заболяват от „влас“. Когато сутрин извеждали добитъка на водопой, стопаните слагали на рогата им специални обредни хлябове. След това ги наквасвали с вода и давали първо на воловете. После от същия хляб раздавали на минаващите хора и ги благославяли.
На този ден строгата забрана била да не се впрягат животните за работа, защото, според легендата, те разпасвали деветте колана, с които били опасани. Неспазването на забраната означавало болест или смърт за животното.
От стопанството традицията се пренася и в домакинството, където жените не трябвало да месят, за да не „власява“ брашното и да не предат, за да не пада „влас“ в техните очи и на децата им. В този ден не се върши никаква „власата“ работа.
Във всяка къща „още по тъмно” се замесва тесто за обредните краваи. Като се опекат жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел . Стопанинът изкарва воловете от обора, разресва ги, а стопанката изнася краваите, поставени в решето. После надява по един кравай на рогата на всеки вол и стопанинът ги повежда към реката. Там разчупва краваите, топва ги в течаща вода и захранва добичетата, за да са здрави през годината.
В основата на ритуалната обредност стоят реликтите на древноезически митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към домашните животни и в частност – на впрегатния добитък.
В различните региони на България свети Влас е популярен и с наименованията Волос, Велес и др. От една страна, наименованието “влас” се свързва с “косъм“, “власинка“, “власеница“, което е препратка към навиците и характерните особености на скотовъдеца – облечен в животински кожи. От друга страна, може да се приеме, че произхожда от “власть” – “власт“, “мощ“, “могъщество”.
В митологичната система на древните славяни Велес е Бог не само на скотовъдците и покровител на стадата – той е считан за Бог на мъдростта, познанието, магията, сръчността, изкуството.
За предпазване на домашните животни от болести се месят обредни хлябове – “Света Петка“(“Боговица“) и “Свети Влас“, които по традиция са безквасни и повърхността им задължително се маже с пчелен мед. Първият хляб се раздава за здраве между съседите и другите членове на общността, а вторият се слага в храната на добитъка.
