Израснало като сираче, отгледано от роднини, момичето се превърнало в красавица. Само грижите на родствениците й не били вече достатъчни, Емилия се нуждаела от закрилата на някой благочестив мъж. Така тя се омъжила за адвоката Василий.
Емилия и Василий живели благочестиво, по християнски. Емилия била подкрепяна от съпруга си в нейната благотворителна работа – давала храна на бедните, обслужвала болните. Лишена била от наследството на своите родители, но заради многото добрини, които извършила, заедно със съпруга си, Всевишният така умножил тяхното земно богатство, че те се превърнали в най-богатите хора в околността. Притежавали земи в трите провинции Понтия, Кападокия и Армения. И за деца им имало голямо състояние.
Господ дарил Емилия с 10 деца – 5 момичета и 5 момчета. От тях 5 са обкичени с духовна слава и святост – Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, вселенски учител (1/14 януари), преподобна Макрина (19 юли / 1 август) – образец за аскетичен живот, оказала силно влияние върху живота и характера на Свети Василий Велики, Свети Григорий, епископ Ниский (10/23 януари), Свети Петър, епископ Севастийски (9/22 януари) и праведната Теозевия – дякониса (10/23 януари).
Когато се родил техният син Петър, Василий починал и на ръцете на Емилия паднало цялото домакинство и грижата за децата. Но успяла да възпита всяко едно от тях в дълбоко благочестие. Трима от синовете станали епископи – Василий, Григорий и Петър.
Най-голямото дете на Емилия била дъщерята Макрина, която помагала на своята майка в земните и духовни дела. Чрез своите беседи тя учила майка си и баща си на Божията любов и ги карала да се обърнат към чистия живот.
След като децата напуснали родния дом, Емилия и Макрина основали женски манастир в Понт, на брега на река Ирида, и проповядвали братство и равенство – всичко се деляло по равно между послушниците и не се правело разлика между бедняк и благородник.
Светицата разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините, които се грижели за дома й. Много от освободените робини се присъединили към духовния живот в обителта. Те се отрекли от света и така постепенно се образувал девическият манастир.
Всички живели в смирение и любов, без гняв, без завист, без ненавист, без презрение.По този начин Емилия доживяла до дълбока старост. Когато усетила, че краят й наближава, дала последните си напътствия на Макрина, Петър и други хора от манастира.
Починала на 8 май 375 г. По нейно желание тя е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете й. Обявена е за блажена.
Свети Григорий Назиански с възторг говори за света Емилия: „Тя донесла мир и благоденствие на много хора – синове и дъщери, семейни и несемейни.
Синът Василий Велики с гордост говорил пред своите врагове за вярата, на която го е научила неговата майка Емилия.
Източник: pravoslavieto.com
