Майката на мъжко чедо колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро - нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари - цяла година ще даваш, ако вземеш - цяла година ще взимаш.
Преданията разказват, че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвният. Легендата гласи, че смела българка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, които се заканили, че ако не го предаде, ще бъде заклано. Тя заявила, че сама ще заколи момчето си, но няма да им го даде. През нощта извела детето от дома и го скрила далеч извън селото. В полунощ заколила петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му. На сутринта поробителите останали стъписани и повече не събирали момчета за еничари от това село. И днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода.
В Странджанския край, където народният култ към свети Евтим е особено разпространен, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.
Според местните вярвания, свети Евтим е господар на детските болести и той предпазва от "детешката" и "вънкашната болест" (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.
