В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя, тъй като Синът Божий, Иисус Христос, е Спасителят на цялото човечество. Вярвало се, че на Великден душите на починалите са пуснати да слязат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдното. Според друга версия „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“.
Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Според народния календар на Спасовден се правят ритуали за дъжд, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
"Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци.. "
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен.
Поверията разказват, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалиите, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
На Спасовден се играят и хора, но без музика - само с пеене. Първото хоро винаги се играе на ляво в памет на умрелите и да помагат на живите.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Безплодната жена трябва да преспи тогава под цветето росен. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
Със Спасовден е свързана и култовата народна фолклорна реплика за нещо случило се неочаквано: "Те ти булка Спасовден".
При изгрев слънце болните поглеждали какво има в паничката с вода. Ако е свежо листенце или зелена трева - това значело оздравяване, ако е жълто листо, пръст или суха трева - прокобата била лоша.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Стриктно се избягват различните дейности и седенето на открито – например не се работи по ниви, градини и лозя, не бива да се ходи през нивята, ливадите и горите, ако няма път, да не се спи през деня на полето – защото на такива места русалиите устройват своите трапези и понеже са невидими, има опасност човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими болести, наричани русалски.
Затова до него оставят дарове за тях. Този обичай е аналогичен на обичая за здраве, спазван в нощта срещу Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен обикновено наричат Русалска поляна, ливада или Русалска пътека. На много оброчни места на този ден се правят курбани за здраве и за почитане на мъртвите.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Честит празник!
