Причината за това според народните поверия е, че птицата е предвестник на пролетта и показва края на студените и началото на топлите дни през новата година.
Според друго поверие прелетните птици, какъвто е и белият щъркел, са символ на плодородието. Мартеницата трябва да се носи от млади жени, на които им предстои раждане.
Българските поверия, свързани с белия щъркел, се виждат в разказа „Нане Стоичковата върба“ на Елин Пелин. Докато двойките живеят необезпокоявани върху върбата в двора на Нане Стоичко, то и в дома му цари спокойствие. Когато героят отсича дървото, което е и дом на птиците, то и в човешкия дом идва проклятието.
В България легендата за носенето на бебетата от щъркела е чужда. Плодородието е било свързвано с други видове животни, но не и с птицата. Още повече бебетата при младите двойки са се раждали през лятото или есента, следствие на сезона, през който са се правели сватбите.
Единствената връзка с това поверие, е че в някои части на България щъркелите идват на Благовещение (25 март). Оттук може да се направи и връзка с благата вест за зачеването на Исус Христос, която получила Мария, с бременността и раждането.
Според поверие, ако човек види първия за годината щъркел в полет, то всичко през настоящата година ще му върви добре (сякаш „хвърчи“). Ако щъркелът е кацнал, то и виделият го ще е сънлив и мързелив през идното лято.
Ето защо пожеланието на хората било „Щъркел хвърчи – и аз да хвърча“. Щом децата видят щъркел, трябва да подскачат на един крак, имитирайки дългокраката птица и да изричат заклинания за здраве. Може и да хвърлят своята мартеница нагоре и да викат „На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве“.
България е страната в Европа с най-големи концентрации на бели щъркели. По време на масовия есенен прелет, обикновено между 10 август и 30 септември, над страната ни (основно над Бургаския залив) ежегодно прелитат по около 135 000 бели щъркели, групирани средно в 235 ята.
Източник: dariknews.bg
