Жените не бивало да вършат обичайните си домакински дейности – месене на хляб, предене на прежда. Специално за вълнената прежда забраната била строга, защото тя се получава от овце и преденето й можело да предизвика вълците.

Не се миело и перяло, но все пак водата можело да се използва за такива цели, ако в нея имало пуснати стръкове пелин.

Не бивало да се правят панихиди, нито да се опяват починали хора.

Не трябвало да бъдат зачевани деца, защото ги чакала лоша орисия

Прозорци, комини и порти се закичвали с клонки от хвойна и черен глог; рисували с катран защитни кръстове; прикрепвали пити от слънчоглед, които представлявали щитове срещу злите отвъдни създания.

Пепелта от огнищата не се изхвърля, защото по нея ходят злите духове, които я използват като своеобразна мека килимена пътека. При това, в периода на "мръсните дни“ тя притежава лековити качества и може да бъде използвана за лечение на занемарени и хронични заболявания.

Не се поема на дълъг път, за да не бъдат срещнати таласъми. Също и на воденица не се ходи, защото караконджулите само това и чакат: да дойдат непредпазливи мливари, за да им спрат водата.

Новородено бебе в тези дни изисква особено внимание: момчето ще бъде залюбено от змеица, момичето ще го открадне змей горянин. За да се опази, трябва за три дена три жени под комина да ушият ризка от чисто нова, току-що изпредена и изтъкана вълна, с която да го облекат.

Водата в котли, менчета и бардучета (стомни) била захлупвана, за да не бъде замърсена от караконджули.

Въобще, в народната митология за "мръсните дни“ караконджулът (някъде го произнасят в среден род – караконджоло) играе основна роля. Той прави бели и пакости, но от тях не настъпват трайни вредни последици. Ако се вгледаме във външния му вид така, както го рисува въображението на народа, с изненада ще открием добре познатия ни образ на кентавъра от древногръцката митология – получовек-полукон. Караконджулът е четирикрако същество: от главата до предните крака има човешки вид, а останалата, задната част на тялото му е конска. На всичко отгоре има и крила, с които лети. На ум веднага ни идва крилатият кон Пегас, отново от древната митологията на балканските ни съседи – само че Пегас не е кентавър, а, така да се каже, "нормален“ кон с крила. Очевидно, в съзнанието на българите, вероятно още в епохата на древните траки, се е получило преплитане на двата митологични образа, странни сами по себе си, като в резултат се е породило друго странно създание – караконджул.

Също и друго митологично влияние по време на "мръсните дни“ може да се забележи, този път откъм Западна Европа: използването на защитните сили на чесъна. Известно е, че срещу тамошните зли духове, демони, вещици, магьосници и прочее зловещи същества хората окачвали по вратите цели венци от чесън и се надявали на него в борбата срещу тях. По време на "мръсните дни“ в България в миналото навън не се излизало без скилидка, а най-добре цяла глава чесън в пазвата – злите създания бягали от миризмата му. Желателно било чесънът да бъде прикаден от свещеник, за целта го вземали направо от трапезата на Бъдни вечер. Със същата защитна цел и коледарите, преди да поемат през нощта на обиколката си, пиели вода, в която имало въглени от бъдника и също била прекадена.


Източник: focus-news.net