За 17-а поредна година благодарение на това изпитание за волята и духа на човека десетки членове и симпатизанти на ВМРО преминаха по стъпките на най-големите войводи, знайни и незнайни, които са бранили с живота си идеята за Целокупна България, част от която е и Македония. В тази планина се усеща и романтичната история на нашата Организация - там, където нашите войводи са ковали Историята, там, където те са правили плановете и заверите за отхвърляне на османските, гръцките и най-вече сръбските окупационни планове, чрез които са отнемат изцяло български територии, населени с наши сънародници, които те са прогонили.
Когато си в Пирин, тогава ти каляваш своя дух, учиш се на родолюбие и патриотизъм, съхранявайки спомена за славните и героични подвизи на личности като Тодор Александров.
- Ще ни разкажете ли малко повече за маршрута, по който се прекосява Пирин планина?
- Както споменах, преходът започва от северната страна на Пирин, от гр. Банско, до южната страна, гр. Мелник. По традиция непосредствено преди началото на похода беше начертан маршрут, който е различен от предходната година, което прави този поход уникален и неповторим.
Тази година маршрутът бе следният:
Понеделник рано сутринта направихме палатков лагер на "Бъндеришка поляна". На другия ден се разделихме на две групи - едната пое от „Бъндеришка поляна“ към хижа „Вихрен“ и оттам към връх Вихрен, а втората - през местността „Казаните“ до „Кончето” и слезе обратно в палатковия лагер.
На другия ден цялата група тръгна от хижа „Вихрен” през езеро „Окото”, „Дамянишка порта”, езерата „Тодорини очи“, „Василашки езера“ и хижа „Дамяница“, където направихме палатков лагер.
В сряда поехме от хижа „Дамяница“, през „Мозговишка порта“ и палатков лагер на „Тевно езеро“. Още една група се включи в похода, което е краткият преход от Добринище, хижа „Гоце Делчев“ и оттам с лифт до хижа „Безбог“, минава се през „Попово езеро“, лява „Кралевдворска порта“ и оттам до „Тевно езеро”.
В четвъртък цялата група тръгна от „Тевно езеро”, през дясна „Кралевдворска порта“, „Подкорнишки превал”, връх „Каменица“ до хижа „Пирин“.
На другия ден поехме от хижа „Пирин” към гроба на Тодор Александров и на неговия съратник Панзо Зафиров. Минава се близо до лобното място на Александров в м. „Равна бука“, и се стига до параклиса „Св. пророк Илия“, който е построен през 1856 г., а непосредствено до него са гробовете на двамата войводи.
На следващия ден е последната част от прехода, която е слизане до град Мелник.
Мога да споделя, че това е преход, по време на който се вижда цялата красота и прелест на Пирин планина.
- Какво Ви накара да се включите в тази патриотична инициатива?
- Нашият край е отдалечен от пределите на историческата област „Македония“. Тук малко по-трудно може да се усети истинската и завладяваща сила на борбата за Целокупна България, на борбата Одринска, Тракийска и Македонска области да са отново в пределите на нашето Отечество. Пирин планина е закърмила безброй войводи и моето желание беше да се докосна до стъпките на великите ни водачи и да усетя силата на желанието за добруването на българския народ и на всеки българин, където и да се намира.
Ако не се лъжа, съм първият от нашия край, който се включва в този поход, но мисля догодина да сме повече и още хора да се докоснат до красотата и величието на тази планина.
- Като координатор на ВМРО за Северозападна България вие присъствахте, заедно с голяма група от нашия край, на редовното отчетно-изборно събрание на Националния младежки комитет на ВМРО, което се проведе в Мелник. С какви впечатления останахте от това събитие?
- Да, така е. Групата от Северозападна България беше голяма и показа, че свършената работа в нашия край е показател за дейността през изминалата година. Закономерно се радвам, че имаме вече и по-широко присъствие в националното ръководство на Националния младежки комитет (НМК) в лицето на младите войводи Момчил Янков като заместник-председател на комитета от Враца, Мартин Иванов като член също от Враца и Боби Георгиев като член от Монтана. Заявяваме силни позиции, които трябва да подкрепим с много усилия, работа и себераздаване, за да затвърдим нашите позиции и за догодина.
Ще завърша със следното: зеленото е родолюбие, всеки един от нас трябва да се възпитава в това да уважава нашите планини, гори и природа. Зеленото родолюбие възпитава в патриотизъм и национализъм, то е мост към запазване на нашата същност и идентичност. То е цел и ние трябва да съхраняваме природата. Поклон пред войводите, които са бродили из планините и са пазили българския народ в най-трудните времена!
