Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.
По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий.
След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.
Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.
Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.
На този полската и домашната работа били забранени. Обикновено се организират общоселски сборове. Коли се курбан и всички се събират на оброчно място - близо до селото. Общата трапеза се освещава; за нея жените приготвят обредни хлябове, разчупват ги и ти раздават за да има плодородна жътва и дъжд.
Обикновено пръв зажънва човек „с лека ръка” или най-възрастния и опитен жътвар. Първите два-три класа се хвърлят напред с думите: „Бог напред, ние след него!”. Често жътварите опасват около кръста си отрязаните житни класове, за да нямат болки при навеждане и жънене.
Първият сноп се връзва с червен конец, изправя се и се нарича: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!”. Върху него се постила чиста кърпа и се поставят пари - дар за жътварите. Последните класове от ожънатата нива се сплитат с помощта на червен конец и се нарича „Божа брада”, „брада на нивата”, „нивнина”. Тя се явява символ на плодородието. В едни случаи се оставя на нивата (в южните райони на България брадата се оставя сред нивата, „за да остане там берекетът”), а в други се отрязва и се занася в хамбара.
Понякога Божа брада се сплита от двойни класове, които се поставят при семената за посев, за да бъде реколтата обилна. Брадата се оплита от девойка с живи родители и се запазва до следващата година. Обредното сплитане на брада е във връзка с аграрните култове и е подчинено на идеята за вечния вегетационен процес (земя-зърно - зърно-земя).
В някои райони на летния Атанасовден се извършват обичаите против суша - Пеперуда и Герман, организират се молебени и шествия за дъжд.
В други краища на този ден гадаят за плодородието, за здравето и щастието по видените пеперуди: ако пеперудата е пъстра - всичко ще е сполучливо, ако е жълта - ще има болести и дори смърт.
Според вярванията, на този ден св. Атанас облича кожуха си и отива при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило.
Според традицията днес се коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква. В Средните Родопи се правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.
