В народните поверия е наричан още ден на Божиите природни тайнства, заради необикновената енергия, с която той е зареден. Главна роля в празнуването този ден освен водата играят и лековитите билки.

В тази връзка, в народния календар е известен с това, че в нощта срещу Еньовден се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.

Според народните поверия в този ден билките притежават най-мощна лечебна сила и помагат дори за много тежки заболявания. Казват, че е най-добре в ранни зори при изгрев слънце да си берат лековитите треви, тъй като именно тогава имат най-мощна сила.

Хората вярвали, че слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.

Вярва се още, че Свети Еньо помага на бездетните семейства така, както Бог е помогнал на Захарий и Елисавета да се сдобият със сина си - Свети Йоан Кръстител.

Според поверието на Еньовден се сбъдват добрите пожелания и с изпълнението на старите обреди, народът отбелязвал появата на ново семейство.

На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и половин билка за болестта без име. Билките се пазят за лек през цялата година.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето (цветето на здравето и дълголетието), жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои региони броят на китките е толкова, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. После тя се закачва някъде в дома и се използва през цялата година за лечение на болните.

От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

- За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.

- Ако жените и момите си измият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.

- Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето се радва, „трепти“, „играе“ и е добре да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки и който види това, ще бъде здрав през годината.

Преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади и се къпят преди изгрев в течаща вода (извори и реки).

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева.

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Най-разпродстранен е обичаят, свързан с магическата сила на водата, е ладуване - за лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених.

В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава 3-4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було.

След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т.нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка.

- На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".

- Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.

- Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.

На Еньовден се прави Еньовска питка, замесена със зелена клонка и отвара от седем зелени билки. На Еньовден се приготвят гозби със седем билки. Например супа от киселец, зеленчукова супа с гъби и печена царевица.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

На този ден не се работи никаква работа, защото се вярвало, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат "цар" или "майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече.

За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньов­ден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.

За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.

Легендата - историята на една любов

Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.

Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала.

На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: - Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал... Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.