Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци".
Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Роден е в Арианз при Назианз (Кападокия) около 330 година след Христа. От най-ранно детство неговите родители - св. Нина и св. Григорий, епископ Назиански Старши му наложили "златната верига на благочестието".
Св. Григорий сам е разказал за своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той бил призован към пастирско служение сред бурята на житейските смутове в Църквата през IV век.
Овладян от пламенна и неудържима склонност към науката, заедно с по-младия си брат Кесарий, Григорий започнал образованието си в близкия Назианз и го продължил в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики.
След кратък престой там св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но целта на бъдещия велик богослов е по-голямата наука. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 г. в Атина. Григорий и Василий прекарали в Атина много години, изучили всички науки и дотолкова се усъвършенствали в тях, че се извисили над цялата атинска мъдрост.
Тогава Василий се отправил към Египет, а Григорий приел учителско звание.
След смъртта на родителите си, светецът раздал наследството си и се отправил към Византия. В това време там се била разпространила арианската ерес, която дълго смущавала Божията Църква. Когато достигнал до царствения град Византион, той бил посрещнат с радост от благочестивите християни. Заварил Църквата Христова намаляла до крайност. Било лесно да се сметне броят на вярващите, тъй като по-голямата част от града тръгнала след ересите.
С богомъдрите си и боговдъхновени слова ежедневно Григорий успял да върне към православието вярващите в Църквата Христова.
Като просиял с такива подвизи и упорита борба с еретиците, свети Григорий станал известен на всички; мъдростта му била прославяна навсякъде и заради нея той получил ново име от цялата свята православна Църква, името богослов, подобно на първия богослов, свети Йоан, възлюбеният ученик Христов. Името Богослов било дадено на Григорий от Църквата в знак на неговото тържество и победата му над много и големи еретици.
Св. Григорий Богослов се оттеглил в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз, но не оставил трудовете за слава Божия. До края на благочестивия си живот оставил след себе си много назидателни съчинения. Бил погребан с почит в град Назианз. След много години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата "Свети Апостоли".
Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал през 390 г. на 80 години.
Източник: pravoslavie.bg
