Прозвището “велик” Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. Затова александрийският епископ е наречен “баща на православието”.
Според народните вярвания, когато светците поделяли помежду си света, на св. Атанас се паднали зимните студове и снегове. Затова той е приет за повелител на зимата.
Народът нарича Атанасовден още „среди зима“, тъй като според поверието от този ден зимата си отива, св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!”. Рано сутрин на Атанасовден всички се отправят към баирите над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят се огньове и се прескачат за здраве.
Според народните предания св. Антон и св. Атанас се наричали бащи на чумата, защото се е вярвало, че болестта се е родила на техния ден. Затова празника наричат още Чуминден, Лелинден.
Народът си представял болестта като гърбава и стара баба, облечена в черни дрипи. За да спечелят благоразположението й, стопанките месят рано сутринта пресни пити, намазват ги с мед, забождат върху тях босилек и ги раздават из махалата. Питките дупчели с вилица, за да не се „надупчват” децата от шарка. В жертва се принасяла черна кокошка. В Тракия приготвят обредно ястие от черно пиле и вярват, че от него „болките бягат”, а перата му притежават лечебна сила.
Стара българска легенда разказва, че св. Антон и св. Атанас били братя близнаци – ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подбие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават за патроните си курбани от бикове.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден по традиция се приготвя пита с мед, варена кокошка и свинско с бамя.
Жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. Ако има много сняг, голям берекет се очаква.
