Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден. Светецът се почита като архистратег (водач) е на цялото небесно войнство от ангели, предводител в битката срещу силите на злото. В иконографията е изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола.
Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте ангели пазители, които винаги стоят пред Божия престол и представя божието слово. Останалите шестима са архангел Гавраил - носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.
А според народното вярване Св. Рангел е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Ето защо, той се изобразява като ангел, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му.
Затова народът го нарича „душевадник”. Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат Свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Поверието гласи, че на този ден тържествува доброто, светлината и справедливостта и в нощта преди празника трябва да помислим за своите проблеми и прегрешения, които тегнат над нас и да се помолим те да бъдат опростени на светлия празник, който се задава.
На Архангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца покровител на мъртвите, се коли курбан - обикновено мъжко животно - овен или шиле.
Жените приготвят обреден хляб "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита). Обредният хляб в чест на светеца се разчупвал над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той поливал хляба с вино и измолва светците за благословия. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал че започват "Мратинци", "Вълчите празници". Подобно на предшестващия "Мишкин ден" се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.
