Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака – неслучайно за него казват, че е най-силният ангел. Той представя Божието слово.
Денят на свети Архангел Михаил – военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост есенен празник на Българската православна църква след Димитровден.
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта.
В българските вярвания Архангел Михаил олицетворява смъртта. Той е „пазител на душите и борец против злото“.Често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В православната традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“.
Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Затова народът го нарича още Той е състрадателен и справедлив. Смята се, че е глух, за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
След като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, я отвеждал в отвъдното. Там го чакал Свети Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Съботният ден преди празника на Архангел Михаил е голямата Архангелова задушница – една от трите големи задушници през годината. Наричат я още войнишка, защото тогава се отдава почит на всички, загинали във войните.
Празникът се чества с празнична трапеза, както и с курбани, родови и семейни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специални обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с традиционните хлябове за погребение в двете си разновидности – Рангелово блюдо, параклис и боговица.
На трапезата се поднасят ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и червено вино. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.
Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст, обръщайки се към Свети Архангел, Свети Никола и всички светци с молитвата: “Помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” След това хлябът се доначупва и се подава по парче на всеки, а човек трябва да го вземе с две ръце.
Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“
Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването.
На празника не се работи. Според поверието, ако някоя жена работи през този ден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си. Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.
В дните след Архангеловден са Вълчите празници. Жените не предат, не плетат и не тъкат нищо вълнено, нито отварят ножици, за да е затворена устата на вълка.
На 8 ноември празнуват полицаите, месарите и колбасарите.
За първи път празникът на българската полиция се чества на 21 ноември 1924 г. (ст. стил св. Архангел Михаил). Прекъснат е след 1943 г. По предложение на Националния полицейски синдикат през 1994 г. църковният празник Архангеловден – 8 ноември, е обявен за празник на Националната полиция.
С Решение 38 на Министерски съвет от 29 януари 1999 г. църковният празник св. Архангел Михаил е обявен за Професионален празник на служителите от Национална служба „Полиция“ на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 40 Народно събрание на 22 юли 2008 г.
