В града Божият Син влиза, яхнал магаре, което символизира идване с мир и приятелство, за разлика от коня, с който обикновено се отправяли бойците на война. Христос идвал, за да служи на хората, а не да воюва с тях. Славата на Иисус се носела навсякъде, всички били чули мълвата за чудесата, които бил извършил, и за силата на новата вяра. Пътят пред Спасителя бил постлан с маслинови, лаврови и палмови клонки, с върба, цветя, здравец. Палмовите и лавровите клонки са символ на победата, а маслиновите – на мира. Мир, победа и любов носел той на всички.
В народната митология и обичаите Връбница се празнува повече като цветен, пролетен празник, в който Природата и Светът празнуват своето ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на раждането на света за нов живот. С този празник е свързан и митологичният образ на Змея - същество, което, също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град и др. Затова пролетта и празникът се превърнали в повод Змеят и разрушителната сила на времето да бъдат омилостивени, чрез различни магически ритуали, обредни песни и др.
На Цветница момите трябва задължително да се предпазят от Змея – счита се, че само мома, което е участвала в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушителната и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, участвали в посветителските ритуали на Лазаровден.
На този ден се ходи на църква с цветя и върбови клонки – на празнична служба и водосвет. Вземат се от осветените в черква цветя и клонки, носят се през целия ден и после се занасят вкъщи, като се поставят най-често при иконата у дома или на други ключови места.
Според народните вярвания с осветените клонки може да се бае против уроки и болести при децата и животните. Със същите клонки или с върбови, осветени на Цветница венчета, могат да се правят през лятото тайнствени заклинания и ритуали, прогонващи градоносните облаци.
Подрязване на лозите не бива да се прави на Връбница, защото се смятало, че лозите няма да дадат плод.
Интересен е и обичаят хората да си опасват кръста с върбови клонки на празника – като профилактика на болки в кръста и костите по време на тежката лятна полска работа.
Цветята са много древен символ на пролетта, младостта, растежа, новия живот и красотата. Българските народни песни възпяват различни цветя – трендафила, босилека, ружата, здравеца, божура и др. Някои от цветята се наричат „лековити“, други – „момински“. Според народните вярвания невенът, божурът и игликата предпазват от „лоши очи“, от уроки, от самовили и други нечовешки същности. Здравецът се употребява във всякакви ритуали – поради своята вечна зеленина.
Народът е определил и ралични „магьоснически цветя“ – това са росенът, перуниката, тинтявата, комунигата, омайничето и др. Те притежават различни свойства и сили, а споменът за тях говори за някогашните вярвания за одушевеността на растенията.
Цветница е вторият ден от Големия пост, на който е позволено да се яде риба. Затова на масата можете да сложите риба, защото през Страстната седмица след Цветница, постът е много строг и свършва на Великден.
Освен рибата, всички други ястия на трапезата трябва да са постни – салата от фасул и картофи, яхния от сушени чушки, маслини и салата от картофи. Също така може да приготвите зелена салата или ястие от коприва. За десерт може да сервирате кадаиф. Като цяло, храната е хубаво да не е мазна, защото все пак още са пости.
