Дълъг е пътят на Апостола – от Карлово до покрайнините на София, превърнали се в неговата Голгота. Неизбродими са пътеките през села и паланки, в десетки църкви все още отекват страшните, но сладки думи за борба и за свобода, стотици схлупени къщурки пазят спомена за револвера, кръста и камата, целувани от съзаклятниците, обричайки се да служат на род и родина. Последното убежище на Апостола е Къкринското ханче, където бива заловен от турските власти.
Причината за залавянето на Апостола става обирът на турската поща в Арабаконак, на 22 септември 1872 г., организиран от Димитър Общи. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития.
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му архивът, е останал незабелязан от хайката. Същият архив с комитетски книжа е запазен и по-късно предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Поплуканов.
Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.
Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 г., присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.
От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Откъде идва това противоречие? Причината се крие в непознаването на календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също е правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Относно датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873
г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19
февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила
гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта
на Апостола се отдава именно на този ден.
С оглед липсата на каквато и да е реакция през годините от страна на държавата, много малко българи са осведомени относно истинската дата, на която е обесен Васил Левски. А тя е 18 февруари.
