Остри полемики са се опитвали да извадят през годините истината по този въпрос на светло. Една от големите въпросителни остава загадката за апостолските одежди по пътя към неговата Голгота. Истината за „последното одеяние” на Апостола е споделена на първо място от известната негова укривателка в Ловеч Мария Николчова Сиркова, която твърди в спомените, записани от Иван Войников, че когато вечерта на 24 декември 1872 г. Левски пристигнал у тях, той бил облечен "в турски дрехи": "Видях турчин, наметнат с бял япанджак”.
Повереното от Сиркова се потвърждава и от Христо Луканов, брат на Марин поп Луканов, председател на Ловчанския революционен комитет, у чиято сестра (Величка Луканова, по мъж Хашнова) Левски е пренощувал на 25 срещу 26 декември. Според него "…Левски бил облечен в турски дрехи, полувехти, тъмновишнев цвят”. В черновите бележки пък на д-р Парашкев Стоянов, облягайки се на разказаното от Никола Цвятков на 26 декември 1872 г., фигурира описанието, че „…Левски е облечен в полувехти турски дрехи, полувишневи от ален шаяк”.
Димитър Панчовски открива противоречие в сведенията, които е дал Никола Цвятков. На различни места в спомените си той споменава веднъж за потури, друг път за турски дрехи. В едни други свои спомени Цвятков е по-конкретен и обяснява, че по пътя за Къкрина Левски бил преоблечен "в турски дрехи и фес - биргютлия (с едно дъно) потури с гайтани”.
Книжовникът и поборник Филип Симидов добавя нови важни обстоятелства към картината около залавянето на Апостола, уточнявайки, че когато Левски се опитал да прескочи плета в двора, на ханчето в Къкрина, „той бил обут в биргьотлии гащи (каквито носят арнаутите с джебове отстрани, доста отворени). По-нататък Симидов пояснява, че тъкмо един от тези отворени джобове на потурите се закачил за един от коловете на плета в двора на Къкринското ханче и той (Левски) "увисва отвъд плета надолу с главата". Симидов е сериозен свидетел, защото през 1880-1881 г. е бил окръжен управител в Ловеч и е имал възможност да събере сведения от първа ръка сред живите свидетели на събитията в Къкрина.
В обобщение, няма съмнение, че Левски е бил доведен в София в потури с късо дъно, полувехти, вишнев цвят.
А сега да видим как е бил облечен смелият апостол пред бесилото? Впрочем, най-подробно и най-правдоподобно е описанието на одеждите му в спомените на 75-годишния етрополец Г. С. Потайников: „обут в цървули, полунови кълцуни до колената с бела каба с черни гайтани и жълти телени копчета, потури самоченки с колчаци на колената, обточени с черен гайтан, пояс тъмно червен вин, салтамарка-чепкен с гайтане колчаци на лактите, елече от шаяк, разкопчано при гушата му..." (в. "Мир", 18 март 1937 г.) В добавка на тази детайлна възстановка е и превръзката, състояща се от „бяла кърпа, под брадата”, безспорно доказателство, че полуразкъсаното ухо на Апостола още не е било заздравяло и той през всичките 41 дена на своя арест е страдал физически от нанесените рани.
Когато възстановяваме историческите факти днес, всеки от нас по своему възкресява отделните сегменти на тази тягостна и мъчителна гледка! При реалната липса на документални кадри през ония далечни години, опитът да се създаде живописна творба за обесването на Апостола се оказва нелека задача, своеобразно предизвикателство пред живописните майстори на четката, особено като се имат в предвид - безупречното съблюдаване на историческите факти и обстоятелства.
Художниците са изправени пред дилемата и моралния избор дали да изобразят реалистично фактите или да приложат похвата за героизация на образа. Практиката категорично потвърждава по-скоро автентичността на втората тенденция - нещо, което определено се нрави на гражданското общество у нас и днес! Не, че Апостолът не си е заслужил това почетно място? Или, както добре го е казал Ерих Мария Ремарк: ”Някак си най-естествено е героите на нашето време да умират! Тогава и преклонението пред тях ще е по-голямо!”
