- Народополезно дело ли е бил неговият градеж в чифлика му край село Кунино?

- Това е бил обект с военно-стратегическо значение. Бащата на Димитраки - хаджи Тошо Ценов Василев, богат и влиятелен врачански първенец, е имал чифлик край Кунино със стадо биволи, а на дюкяна в селото се предлагали сол и тютюн, газ и катран. Димитраки Хаджитошев е поддържал редовни връзки с руското военно командване. През 1826 г., в навечерието на поредната Руско-турска война, в този чифлик край Кунино той започва да изгражда двуетажна каменна кула с триста нови мазгали (бойници) и триста сърчи, пенджери (стъклени прозорци). Изградена е и голяма видня (ковачница) за производство на оръжие. Изграждането на крепостта край Кунино е отразено в народните песни от Северозападна България, записани от етнографа Димитър Маринов в "Жива старина" през 1891 г.

В изграждането на кулата са включени много дюлгери и селяни от Кунино, включително и жени и деца, които работели на ангария. Строителството на кулата изцяло било по руски план и се съблюдавала думата на руските генерали, с които Димитраки поддържал действен контакт. Целта е била, той да се включи активно в хода на подготовката на Руско-турската война, като залогът бил, с тяхна помощ да доставя оръжие на въстаниците. Това не се понравило на кунинчани, които като войнушко село не били задължени да дават ангария. Те съставили делегация, която отива във Враца и осведомява властите за градежа на кулата.


- Тази негова дейност ли е причина за гибелта му?

- Султанът издава ферман за обезглавяването на смелия и родолюбив врачанин. Съгласно историческите сведения, на 16 май 1827 г. в чифлика край Кунино пристигат трима гавази, които арестуват поборника Димитраки. Преданието гласи, че гавазите носели със себе си приятелско писмо от видинския валия Ибрахим паша, в което той го канел да го навести. В текстовата част на песента, обаче, публикувана от Димитър Маринов, не се съобщава за такова послание, нито за факта, че от Кунино е изпратен дядо Янкул, за да предупреди Димитраки да не отива във Видин, за да не бъде погубен. На 27 юни при "Беглишките хармани" край Видин, Димитраки Хаджитошев е посечен. Главата му е занесена на султана в Цариград, а тялото му е изхвърлено в Дунава.

- Какво е станало с кулата след смъртта на Хаджитошев?

- След убийството му двуетажната каменна кула била срината, а градежните камъни били натрошении и настлани по пътя за селището. Чифликът е наследен от двамата му сина Тодораки и Александър. През 1899 г. синовете на Тодораки - Владимир и Никола, проявяват изключителна щедрост, завещавайки на църквата "Св. Николай Чудотворец" 100 дка от чифлишката земя под железопътната линия до река Искър.

- През изминалите години много се изговори за него, излязоха и два тома в превод от личната кореспонденция и търговската му архива. Има ли нещо, което е убягнало от взора на широката аудитория?

- Малцина значт името на врачанина Анастас Йованович, основател на фотографията в цяла Югоизточна Европа. Вследствие на изследванията, свързани с професионалната му кариера се оказа, че двамата с Димитраки Хаджитошев са преки роднини. Майката на Анастас, хаджи Маруца, е сестра на Димитраки или казано простичко, Димитраки е негов вуйчо. След смъртта на Димитраки, самият Анастас, тогава директор на канцеларията на сръбския княз Милош Обренович, помага на своите братовчеди Замфираки и Тодораки в предприемаческата им дейност на сръбска територия. И Димитраки Хаджитошев, и Атанас Йованович, са личности, с който не само врачани, а и всички българи трябва да се гордеем.