Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Тя се родила в семейството на аристократ - езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща ѝ я затварил в кула - далеч от похотливи очи. Докогато била затворена, Варвара изучавала външния свят от прозореца и имала много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешил да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела светото кръщение.
Когато баща ѝ научил, че дъщеря му е станала християнка, той наредил да я бичуват, а управителят на града я осъдил на смърт чрез обезглавяване. Над гроба ѝ построилихрам, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. Мощите ѝ се намират в Киев, а една малка частица от тях е в софийската църква “Свето Преображение”.
В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смятал, че тя, заедно със св. Сава, е сестра на св. Никола и казвали: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”
Празникът се нарича още Варварица, Варваринден или Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата.
Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва.
На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват.
Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара".
Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се "вдига" колкото иглен връх. Също с толкова се "вдига" и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.
На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."
