Само един участник в конкурса от заключените се престрашил и поискал водни боички, другите се доверили на моливите. Цветната рисунка, която видяхме, няма нужда да се разгадава. Сюжетът й е нормалната мечта на затворник – да изтърпи присъдата си, да излезе на свобода. Има, обаче в идеята му и нещо друго, нещо като съчувствие към влизащите „нови” и съвсем явен знак с ръка за кураж към тях. И в друга рисунка има същата мечта. Там героят е вече навън, пред портата и маха за сбогом с „последно чао”.
Затворническата творба на известен музикант зад решетките нямаше как да не ни впечатли. Той вероятно е бил от онези, обичащи часовете по изобразително изкуство в училище. За конкурса затворникът е нарисувал китарата си като птицата Феникс. Такава явно е и мечтата му, тя да не изгори, да възкръсне някак от огънят.
Доста време му е трябвало на изтърпяващ наказание в затвора на Враца на друг осъден. Последен предал творбата си. На нея е изобразил параклиса в затворническия двор. Може би, неговата мечта е свързана с упование и вяра в Бога, който открил тук? Кой знае?
На белият лист негов съкилийник, пък е нарисувал една голяма сълза, а над нея изписал старателно - „Нарисувай ми художнико сълза…” Защо сълза? Не е споделил, сложил многоточие и стаил у себе си нещо съкровено. Може би осъденият никога не плакал? Може, но вече вероятно му се иска да заплаче, защото истинската човешка емоция носи сълзи, понякога от тъга, друг пат от щастие.
Закоравели престъпници нарисували мечтите си? Е как така, ще се попитат някои и дори ще ни упрекнат, че пишем хубави неща за отрепките на обществото ни. Безспорно има и такива сред рецидивистите. Но специалистите психолози твърдят, че голяма част от лишените от свобода са преживели травмиращи житейски ситуации, които са ги тласнали към престъпления. Това не значи, че ги оправдаваме. Съдът е приел, че имат вина и те плащат скъпо за деянията си. Обаче и там, зад тежките железни врати и високите зидове… осъдените мечтаят. Това е човешко качество, птиците, животните и другите живи същества не го умеят.
