Евродепутатът Уручев изнесе доклад на тема "Ядрена енергетика в контекста на Европейския енергиен съюз". Той представи по-важните елементи от рамковата стратегията за Европейския енергиен съюз и очерта възможните тенденции за развитието на ядрената енергетика в либерализирания енергиен пазар на ЕС.
Според изнесените от Уручев данни, ядрената енергетика допринася за трите главни цели на енергийната политика на ЕС - сигурност на снабдяването, декарбонизация на енергетиката и конкурентни цени на електроенергията. Днес почти 28% от тока в ЕС е от ядрен произход, като над 50% от ниско-въглеродното електропроизводство идва от ядрените централи, произвеждан от 130 -те действащи реактора в Европа, чиято средна възраст е около 30г., при проектен живот от около 40г.
Според Владимир Уручев това означава, че над 90% от съществуващите мощности трябва бъдат заменени с нови, което изисква мащабни инвестиции по модернизацията на централите. На този етап единствено Великобритания се откроява със сериозните си усилия да запази ядрения дял в енергийния микс в рамките на амбициозна програма за замяна на планово излизащите от експлоатация ядрени централи, допълни Владимир Уручев.
По отношение на перспективите пред ядрената енергетика в ЕС, Владимир Уручев подчерта, че на фона на размаха на ядреното строителство в световен мащаб, в Щатите и Европа сме свидетели на ново отношение към този енергиен източник, най-ясно изразено в намерението за пълен отказ от ядрената енергетика в Германия до 2022г., както и наскоро заявеното от Франция намаляване на дела на ядрената енергия на 50% до 2025г. По прогнозни данни на ЕК около 100 гигавата ядрени мощности ще работят и след 2050г. Според Владимир Уручев изграждането на нови ядрени мощности в либерализирания енергиен модел би било възможно само в комбинация с други механизми, даващи сигурност за възвръщаемост на инвестициите.
В заключение, българският евродепутат обобщи, че ядрената енергетика, като един беземисионен енергиен източник, има бъдеще само в съчетание с ВЕИ-тата. Нови маневрени ядрени реактори от четвърто поколение, съчетани с ВЕИ, могат да решат проблемите с енергийната сигурност на Европа. В тази връзка той призова ядрената индустрия, изследователите и проектантите да осигурят такива възможности за действащите и бъдещи ядрени проекти, така че централите освен да бъдат най-надеждните базови мощности, да могат също толкова надеждно да участват и в компенсирането на непостоянното производство от възобновяемите енергийни източници.
