С разговорите, които БТА организира, се опитваме да възкресяваме познанието от славната страница на Априлското въстание, като част от българската история, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.
„Днешният разговор във Враца за 150-та годишнина е първият от поредицата, които ще се проведат м центровете на революционните окръзи – Сливен, Велико Търново и Панагюрище. Започнахме още през декември с разговор в Русе, за да отбележим вземането през декмври 1875 година решение на Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстание” – допълни Вълчев.
Водещият Бойко Василев коментира избора на Враца, като първи център на един от революционните окръзи.
„Защо избрахме да започнем от Трети революционен окръг? Защото след залавянето на Никола Славков (бел. авт. – един от помощниците на главния апостол Стоян Заимов, заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов), след предателство, дава съвсем друга динамика на подготовката на въстанието. Това става през януари 1876, което ускорява обявяването на въстанието, намалява времето за подготовка и проваля създаването на Софийския революционен окръг”.
Уредникът в отдел „История на България XV – XIX век“ Нели Стоянова, на Регионалния исторически музей (РИМ) коментира налагания десетилетия мит, че във Врачанския революционен окръг въстанието се е провалило.
„Във Врачанския революционен окръг няма провал. Време е тази мантра, че врачани не са направили нищо, че не са подпомогнали Ботев, че не са се вдигнали, да отпадне. Има исторически свидетелства, че Врачанския революционен комитет финансира и останалите три окръга – Гюргевския комитет, придвижването на апостолите към техните окръзи”.
Тя подчерта, че в своите спомени Стоян Заимов казва, че с парите на врачанския комитет са подпомогнати другите - сливенският – със 100 наполеона, панагюрският – със 75, софийският – с 50, а „казармата“ в Гюргево (квартирата на комитета) – с 200.
По думите ѝ основен проблем остава липсата на оръжие. Врачани събират значителни суми – общо близо 2000 златни наполеона само за три месеца – чрез дарения, заеми и т.нар. „сделка с лой и пастърма“. „Закупуват се лой и пастърма на кредит от един турчин и няколко българи, с уговорката сумата да се заплати след 61 дни. Гарант за сделката, със своя подпис, става Мито Бакалбашийски. Той, заедно с Иваница Данчов, пренасят закупената стока от Оряхово до румънския град Бекет. По-късно, заедно със Стоян Заимов и Стефан Стамболов, продават стоката на един полски евреин, живеещ в Крайова. С 4000 златни франка от тази сделка са закупени пушки, които обаче не стигнали до своето предназначение“,
Преподавателят по история от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов уточни, че събранието на апостолите, както те сами го наричат, в Гюргево е финансирано от Враца.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Георги Вълчев от своя страна направи препратка към изминалите 150 години от Априлската епопея и въпросите, които ни задава.
„Но ние днес, като общество, поглеждайкикъм едно такова значително събитие, трябва да си задаваме тези въпроси – дали искаме да имаме, или да бъдем. Къде искаме да бъдем, какво искаме да представлява утрешното ни общество, какво ще оставим на нашите деца. И нека си дадем сметка, че не можем да се крием зад красивите думи и фрази. И именно смисълът на тази инициатива е да си дадем равносметка“, добави професор Вълчев.
Проф. Павлов коментира внесеното предложение от редица историци, дейци на културата и общественици датата 20 април да бъде обявена за официален празник.
„Нека 20 април да си влезе в календара веднъж завинаги. Това не е само местно събитие, не е само българско. Това е европейско и световно събитие – така го оценяват съвременниците.Това време е реалното начало на нашата дипломация и категоричен елемент на националното ни единство. Разбира се има много грешки, предателства, неравномерно развитие на процесите и разпределение на ресурсите, но тогавашните българи са визионер” .
Той допълни, че с Априлското въстание „губим битката, но печелим войната“.
Председателят на настоятелство на НЧ „Развитие – 1869“ във Враца Радосвета Крумова представи копие на оригиналното знаме на врачанския комитет от времето на Априлското въстание, върху което е извезана една единствена дума „Свобода“, за разлика от известните от тази епоха надписи „Свобода или смърт” .
Авторът на поредицата документални филми, посветени на възрожденските ни личности,Искрен Красимиров представи непознати епизоди от Априлското въстание, които ще бъдат включени в новата му книга.
В дискусията участваха областният управител Николай Николов, зам.-кметът на Враца Александър Владимиров, директорът на СУ „Хр. Ботев” Красимир Богданов и ученици от Х-ти клас профил „Хуманитарен”.
Форумът бе част от инициативата на БНТ, БТА и БНР„14 века България в Европа" за отбелязването на значими годишнини в българската история, оказали изключително важно влияние върху общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първата българска държавна формация в Европа.
