На Св. Василий Велики принадлежи и идеята за милосърдието и добротворството като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го почита в деня на неговата смърт.
Другото название на Васильовден е Сурваки. Името е свързано с обичая сурвакане, при който децата по традиция обикалят къщите на близките си и с дрянови сурвачки наричат за здраве и берекет:
"Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво до година,
до година, до амина!"
С тези пожелания те прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни", от къщата на стопаните и предпазват хората от тях. Домакините в знак на благодарност даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
Етнолозите смятат, че корените на обичая идват от най-дълбока древност, когато е съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. Сурвакарите са наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е инициация (посвещение) на преминаването от детска в юношеска възраст. От началото на миналия век обаче тази функция на обичая окончателно е забравена и в сурвакането масово започват да участват и момичетата.
Празничната трапеза задължително се прекадява с тамян.
Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден). Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер.
Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица - червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовденската софра е баницата с късметите, в която се слагат дрянови клончета-късмети.
Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.
Поверия и предсказания
Смята се, че този ден е най-подходящ за предсказване на бъдещето и в миналото, а и в днешно време, на него са се извършвали някои гадания:
Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети - когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга;
Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предскаже каква ще е за него Новата година. Ако ядката е голяма и здрава, здраво ще е и семейството;
В някои части на България на масата присъства и кромид, който също е прекаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца, колкото са месеците в годината, като всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин се гадае какъв ще е съответният месец - ако солта се е стопила, значи ще е дъждовен и обратно, ако не е, месецът ще е ясен и сух;
Около огъня се извършват гадания и за предстоящи сполуки през Новата година. Чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, той ще е здрав през цялата година;
Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди на пролет, тъй като това се счита за добър знак;
Гадае се и по листа от бръшлян, които предварително са белязани с конец, и потопени във вода се оставят да пренощуват под стряхата. Сутринта се гадае по това дали листото е свежо, или е повехнало;
Във вода се накисва дрян, след което с нея жените мият косите си, за да са здрави и лъскави през цялата година.
