Българската православна църква и поместните
(автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват
празника на 15 август (нов стил), а поместните (автокефалните) църкви,
които са запазили Юлианския календар – на 28 август.
Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници. Това е
денят, в който се почита Светата Майка, покровителка на майчинството,
жените и семейното огнище.
Този ден е посветен на смъртта на Божията
майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се
събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света
Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на
64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни
преди смъртта, Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе
при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й
желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят
пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос,
в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от
небесата за душата на своята майка - Света Богородица. Погребват я в една пещера край
Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го
отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома,
намират само плащеницата ѝ.
На Голяма Богородица, след тържествена
литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след
това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят
покровителството на Света Богородица. На този ден се правят родови
срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за
плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на
трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито,
царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко,
което е червено, за да не стават ялови младите булки. Вярва се, че
Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на
празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят
дарове – кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на
светицата.
Според народната традиция, празникът се
нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се
чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след
тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които
жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите
търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за
живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент,
пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и
грозде.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа
и пари.
Днес ще
почерпят за имен ден над 2000 жители на община Враца. От тях името Мария
носят 915 жени и момичета, Марийка се казват 133. С името Мариана са
записани 222, с Марияна 137,
а с Марияна 255 малки и големи дами. Марио е името на 164-ма
представители на силния пол, а Марин е име, дадено на 125 врачани.
Честит празник на всички именници!
