В началото на месеца Министерският съвет прие решение за извършване на разходи за 2025 г. от Министерството на културата и държавните културни институти, в размер на 15 000 000 лв. Почти 4 350 000 лв. от тях са предвидени за финансова подкрепа на консервационно-реставрационни работи за създаване и опазване на недвижими културни ценности, съгласно Закона за културното наследство.
Сред тях са и двете одобрени искания по Заявление от Врачанската Света митрополия за „Консервация и реставрация на стенописите от XVII век в притвора на храма на стойност 58 416,00 лв.и консервационно-реставрационни работи на фасадата на самия храм на стойност 98 200,00 лв.
Игуменът на манастира - архимандрид Йоаникий, заяви за MediaNews: „Нашата задача на монасите е, което сме приели тези преди нас, да го предадем на тези след нас. Съхранено, опазено, възстановено. И слава Богу, че и държавата обърна внимание на нашия манастир, на нашия регион. И тази година с божията помощ ще бъде направена цялостна реставрация на храма.
Архимандрит Йоаникий поясни какви точно реставрационно-консервационни дейности предстоят. „В притвора ще бъдат свалени тези стенописи, тъй като се оказа, че под тях има стенописи в цвят от свети Пимен Зографски. Те се появиха точно след неговата 400 – годишнина от кончината му – 1620 година. В 1620 година той е бил тук игумен, тук е и починал, в манастира. Параклисът носи неговото име.
Тези стенописи, които са от по-късно време, ще бъдат преместени вероятно в параклиса, тъй като и те са ценни. Под тях излиза един Страшен съд, рисуван от ръката на светеца, който е в цвят. И там няма никакъв канон. Там е това, което и било в главата на свети Пимен” – допълни дядо Йоаникий.
Относно фасадата на храма, игуменът каза, че ще бъде реставрирана изцяло външната част на сградата, за да се отстранят солите и да се спре влагата, която избива по стените.
Той сподели в аванс, че в момента се готви документацията за ремонт на покрива и фасадата на Рушидовата къща, за да може и тя да бъде реставрирана тази година.
С предоставянето на допълнителните средства ще се допринесе за подобряването достъпа на гражданите до културния продукт, предлаган от държавните културни институти, ще се постигне положителен ефект върху извършването дейности по консервация и реставрация на културни ценности
По исторически данни манастирът е първоначално изграден в XIII век и носи типичните белези на храмовата архитектура от периода на Средновековието. През вековете манастирът е играл роля на книжовен център и вероятно е бил значително по-голям комплекс от сгради, защитен от естествения природен контекст. Днес, единствено църквата „Успение Богородично“ е съхранен обект от Средновековието, а останалите обекти са датирани от периода на късното Възраждане и голяма част от тях са обновени през последните 40 години.
Исторически свидетелства доказват, че манастирът е бил разрушаван и възстановяван многократно, а останките от ранно средновековната черква се намират под днешната.
Наосът (централната част на храма) носи белези на множество намеси през вековете, които са разпознаваеми както в екстериора, така и в интериора. Те са продиктувани, както от неколкократни нападения и опожарявания, така и от извоюваната в периода на късното Възраждане църковна независимост и възможността за разширяване духовната дейност в рамките на днешна България.
Настоящият наос в предишен период е побирал наос и притвор (преддверие). В зоната под съществуващия купол се е намирала масивна преградна стена, която е разделяла пространството. Доказателство за това е оформлението на интериорния корниз от „вълчи зъби” по началото на свода, съхранена част от свод, на мястото където свършва корниза, както и проучванията на стенописната сценография.
През 1802 г. към храма е добавена нова нартика (преддверие ), с което пространството е издължено в западна посока, и тогава вероятно е премахната и вътрешната стена в оригиналния обем.
